Жив или мъртъв [bg]

Керсен Касеке мислеше колко странно е името на този град. Мястото, където Наполеон претърпява окончателното си поражение от Уелингтън. Уместна метафора: нареден от Бога обрат за тиранина, държал голяма част от света под ботуша си. И все пак се изненада, че успя да си намери място тук, посред „житния пояс“, както се изненада изобщо от Америка. Тук хората изглеждаха достатъчно свестни и се отнасяха добре с него въпреки странното му име и силния акцент. Сигурен беше, че за това помогна и фактът, че се представя за християнин, за осиновено дете на лутерански мисионери, загинали преди две години от минохвъргачен огън при Кучинг. Макар и отблъскваща, идеята привидно да се отрече от исляма и от единствения истински пророк омекоти сърцата и на най-подозрителните жители на града, предимно обикновени работници или фермери. Не, не презираше хората, а по-скоро тяхното правителство, а макар и тъжно, от хилядолетия гражданите плащаха цената на неправилната и брутална политика. За хората тук всичко беше само въпрос на съдба. Съдбата и волята на Аллах. Освен това-нова, което ги очакваше, представляваше само частица от страданията на собствената му страна. Трагичната съдба на неговите родители мисионери може да беше и лъжа, но по същество си беше вярна. От десетилетия улиците в Загреб, Риека и Осиек, както и много други, се къпеха в кръвта и страданията на мюсюлмани, а Западът не помагаше по никакъв начин. Какво ли ще стане, питаше се Касеке, ако руси и синеоки християнчета загиват по улиците на Лондон или Лос Анджелис? Какво?