Жив или мъртъв [bg]

Ако ги нямаше малките айсберги и почти потопените под водата плочи лед, пътуването до брега щеше да отнеме десет минути, но минаха почти четиридесет, преди носът на водещия сал да опре със стържене чакълестия плаж. Хората издърпаха саловете по-високо и разтовариха раниците. Аднан помагаше на всеки да си сложи раницата, а после метна на рамо и своята.

— Негостоприемно — каза един от мъжете, като се оглеждаше.

Освен редицата гладки кафяви скали четири километра на изток земята беше равна, покрита с камъни, туфи кафява трева и тънка кора сняг, която скърцаше под обувките им.

— Какво ще правим със саловете? — запита друг.

— Ще ги теглим — отговори Аднан. — Камъните са достатъчно гладки.

— Далече ли е?

— Шест километра — отвърна Аднан. — Да тръгваме.

Групата потегли, като следваше линията на брега на север и на изток и гледаха заливът да е от лявата им страна, докато той се стесни до сто метра и зави около носа, където тръгваше успоредно на скалите, които видяха от плажа, на който акостираха. Отблизо Аднан забеляза, че скалите са всъщност хълмове с остри наклони и набраздени от хилядолетия снеготопене и вятър. След още два километра ходене каналът изведнъж се разшири и се превърна във втори залив, този път във формата на груб овал с площ сто квадратни километра.

Аднан забеляза, че корабите са закотвени без особен ред, като някои стояха наклонени към съседите си, други под ъгъл един спрямо друг, а трети биваха премествани от влекачи, за да направят място на новодошлите. Всички кораби бяха търговски, предимно за сухи товари, както и плаващи бази и ремонтни съдове, които варираха от 30 до 200 метра на дължина, а старите им трюмове на места имаха шупли от ръжда.

— Колко са? — запита един от мъжете.

— Около осемнадесет — отговори Аднан.

Груба оценка, разбира се, от собствена информация, но вероятно не се различаваше много от това, което знаеше руското правителство. Този залив се беше превърнал в неофициално гробище през осемдесетте години, когато надпреварата във въоръжаването със Запада започна да тежи на съветската икономика и все повече неща се орязваха в полза на военните. Оказваше се по-евтино да свалиш оборудването и да изоставиш кораба, отколкото да го нарежеш за скрап. Всъщност тук се намираше само едно от дузината корабни гробища в Баренцово и Карско море, повечето пълни със съдове, които просто бяха записани в някой документ като „закотвени за демонтаж“. Аднан не знаеше откъде шефовете му знаят за тези гробища, нито пък подробностите на онова, което не след дългo щяха да нарекат най-скъпо струващата административна грешка в историята.