Жив или мъртъв [bg]

Тридесет минути по-късно се намираха на корабчето за обратния път. Докато излязат в главния залив, бяха запечатали варела във втори, по-добре екраниран контейнер, който си носеха. Саличев го гледаше с подозрение, но не каза нищо, а изведе корабчето в открито море.

Сега Аднан стоеше до Саличев в рубката. Часовникът показваше почти полунощ и през прозорците се виждаше непрогледната тъмнина.

— Определено си заслужихте хонорара, капитане — каза Аднан. — Ние ви благодарим.

Саличев вдигна рамене и не каза нищо.

До бедрото си Аднан усети квадратната радиостанция, закрепена за дървената конзола на руля. Бавно той извади малкия нож от джоба на сакото си, отвори с палец острието, което опря в кабела на радиостанцията. Кабелът издаде едва доловим звук, когато се скъса.

— Отивам да проверя хората си — каза Аднан. — Искате ли да ви донеса чаша кафе? Или нещо по-силно?

— Кафе.

Аднан слезе по стълбичката до главния салон, а после по друга къса стълба в спалното отделение. Лампата вътре не светеше, а проникваше само слаба светлина от салона. Всички мъже спяха по гръб, по един на койка. Той им беше дал поредната доза калиев йодид, но всъщност целулозните капсули съдържаха три грама лоразепам. Три пъти над стандартната доза, лекарството стигаше да приспи хората съвсем дълбоко. Аднан реши, че това е блаженство.

През последните четири часа се бореше с мисълта за онова, което трябваше да направи — не за нуждата от него, а за начина. Тези мъже и без това умираха и нищо не можеше да промени този факт, самият той умираше и това също никой не можеше да промени. Такава е цената на войната и бремето на правоверните. Успокояваше се донякъде, че хората му няма да се събудят, няма да усетят болка. Тревожеше се единствено да не вдигне шум. Въпреки годините си Саличев изглеждаше жилав, кален от живота в морето. По-добре е да го изненада.

Аднан отиде до тезгяха, монтиран на задната преграда, и отвори горното ляво чекмедже. В него се намираше ножът, който намери по-рано. Извит, с остър като игла връх и с тънко наточеното си острие той, изглежда, служеше за изкормяне на риба.

Аднан стисна дървената дръжка, насочи острието нагоре и пристъпи до първата койка. Пое дълбоко дъх, после сложи лявата си длан на брадата на мъжа, обърна главата му към дюшека, заби върха на острието в празното място под меката част на ухото и дръпна ножа нагоре, по контура на челюстта. От срязаната сънна артерия бликна кръв, която в тъмното изглеждаше черна. Мъжът изохка леко под дланта на Аднан, след това потръпна два пъти в конвулсия и се отпусна. Аднан отиде до втория мъж, повтори процеса, после до третия. Всичко отне деветдесет секунди. Той пусна ножа на палубата, а после се качи в салона, където изми кръвта от ръцете си. Коленичи до мивката, отвори долното чекмедже и извади деветмилиметровия пистолет „.Яригин“, който беше скрил там. Дръпна затвора леко назад, за да провери дали в цевта има патрон, а после пусна ударника, освободи предпазителя и напъха пистолета в страничния джоб на якето си. Накрая взе една пластмасова чашка за кафе от сушилката.