Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Благодаря ви, че споделихте впечатленията си с мен — отвърна Кастило на немски, след това мина на разговорен виенски диалект. — Имате ли нещо против да прескочим празните приказки, хер Кочиан? Нямам време за игри.
— Съкрушен съм — въздъхна Кочиан. — Знам със сигурност, че имаш достатъчно време, за да играеш игри с Ото и читателите ни.
— Моля?
Възрастният мъж извади ръка от водата и без да го интересува, че капе, посочи „Американ Кънсърватив“.
— Има причина — поясни кратко Кастило.
— Много по-лесно е да откраднеш нечия статия и да я представиш за своя, нали?
— Има причина — повтори Кастило.
— Много ми се иска да разбера каква е тази причина — настоя Кочиан.
— Защото работата ми на кореспондент на „Тагес Цайтунг“ във Вашингтон е прикритие за дейността ми — отвърна директно Чарли.
— И каква е тази дейност?
— Аз съм офицер от армията.
Кочиан се замисли и дръпна от пурата.
— Искаш да кажеш, офицер от разузнаването, предполагам? — уточни той.
Кастило кимна.
Кочиан погледна Ото и Гьорнер кимна.
— Моля да ме извините, хер Госингер. Вече съм стар и умът ми не действа достатъчно бързо. Просто не разбирам защо офицер от разузнаването на Американската армия признава този факт. И то пред истински журналист.
— Защото според Ото сме на една страна.
— И коя е тази страна, господин офицер от разузнаването?
— Тръгнал съм по следите на хора, готови на убийство, за да прикрият, че са се облагодетелствали от „Петрол срещу храни“. Вие не се ли занимавате със същото?
Гьорнер кимна.
— И какво ще направите, когато разберете кои са тези хора?
Кастило не отговори веднага. Огледа се и забеляза, че публиката — Торине, Фернандо и Кранц — са силно заинтересовани.
„Кранц може и да разбира виенския разговорен диалект. Затова пък Торине и Фернандо не схващат и дума. В момента виждат, че двамата със стареца разговаряме не особено приятелски.“
— Не мога да повярвам, че американското правителство все още не знае кои са въпросните хора — продължи Кочиан. — Да не говорим какви са политическите последици.
— Не знаем кой уби шефа на мисията ни в Буенос Айрес, един много приятен сержант от морската пехота, и рани един от моите агенти.
— Добре. Да поговорим. Ако откриеш кои са хората, какво ще стане?
— Аз ще се разправям с тях.
— „Отмъщението е мое, каза Господ“, господин Госингер.
— Заповедите ми са да се справя с тях.
— И кой е издал тази заповед?
— Човек, който помни, че в Библията е казано „Око за око, зъб за зъб“.
— Значи става въпрос за човек, който притежава достатъчно власт, за да издаде подобна заповед, така ли?
Чарли кимна.
— И какво ще стане, когато държавният ви секретар или президентът научат — а те със сигурност ще научат — че някой ти е дал подобна заповед?
— Това няма да представлява проблем, хер Кочиан.
— Не се ли страхуваш, че и ти, и онзи, който е издал заповедта, ще увиснете на бесилото?
— Никак.
— Извини ме, хер Госингер, ако ти изглеждам наивен — изви вежди Кочиан. — Младите офицери от разузнаването — а ти не си достатъчно възрастен, за да си сред висшия състав — са лесно заменими.
— И какво от това? — попита Кастило.
— Много обичах и дядо ти, и майка ти. Не искам да ми тежи на съвестта, че малкият Карлхен е увиснал на бесилото или по-точно е свършил земния си път, завързан за стол с прерязано гърло, след като зъбите му са били изтръгнати с клещи.
— Нека аз да се притеснявам за тези проблеми — настоя Кастило.
— Вече ти казах, че много обичах и майка ти, и дядо ти.
— Ерик, аз съм не по-малко загрижен от теб, че Карл може да пострада или дори да бъде убит — намеси се Ото Гьорнер също на виенски диалект. — Но имам основание да вярвам, че няма да увисне на бесилото.
— И каква е тази причина?
— Ото — обади се Чарли. — Престани.
— Каква е причината, Ото? — настоя Кочиан.
— Знам от кого е заповедта.
— Ото, по дяволите! — възмути се Кастило.
— Той ли ти каза, или ти си решил, че знаеш?
— Ще го кажа по следния начин, Ерик — отвърна Гьорнер. — Знам, че не е незначителен офицер, както си мислиш, дори напротив.
— А ще ми обясниш ли как си разбрал?
— Не и без Карл да ми разреши — заинати се Ото.
— Кажи, хер Госингер, може ли хер Гьорнер да ми каже?
— Не — отвърна Кастило. След това се разсмя.
— Кое е смешното, хер Госингер? — попита любезно Кочиан.
— Ако ви кажа, хер Кочиан, ще трябва да ви убия.
Кранц се разсмя.
— Само се шегувам, хер Кочиан — успокои го Кастило. — Това е една от шегите на оперативните работници.
Кочиан задържа погледа на Кастило. След това сви рамене и заяви тъжно: