Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Много ти благодаря, Агнес.
— И аз я харесвам, Чарли.
— Това ли е всичко? — попита Милър. — Прекъсвам връзката, господин секретар.
— Прекъсвай — съгласи се Хол.
Докато наблюдаваше как Кранц затваря лаптопа, Гьорнер попита:
— На кого изпращаш цветя, Карл?
— Простреляха един от агентите ми, жена, в Буенос Айрес — обясни Кастило.
— Това са пълни дивотии, Ото — намеси се Фернандо. — Тя наистина е била простреляна, но тук изобщо не става дума за професионална платоническа връзка.
— Млъквай, копеле! — надигна глас Кастило.
— Ще узнаеш истината и истината ще те освободи — отвърна Фернандо. — Казва се Бети Шнайдер, Ото, и двамата са като болни от любов тийнейджъри.
— Wunderbar! — възкликна Ото.
XVI.
(ЕДНО)
Хотел „Данубиус“
Будапеща, Унгария
09:30, 28 юли 2005
Когато застанаха на регистратурата на хотела, дежурният мениджър ги уведоми, че търсят хер Гьорнер по телефона, и ги поведе към края на рецепцията, където бяха телефоните.
Кастило го наблюдаваше нетърпеливо.
След няколко минути Гьорнер се върна усмихнат.
— Беше Ерик Кочиан — заяви той. — Сега се качваме по стаите, мятаме по един халат и отиваме на баня.
— Нямам време за парна баня — заяви Кастило. — Дойдох да се видя с въпросния Кочиан.
— За тази цел, Карл, трябва да отидеш на баня.
— Това пък какво трябва да означава?
— Да ти призная, нямам търпение — усмихна се Гьорнер. — Как го бяха казали? „Какво става, когато неустоима сила се сблъска с неподвижен предмет?“ Сега е моментът да разберем.
— Няма ли да ми обясниш какви ги дрънкаш? Или смяташ да ми пускаш гатанки с това самодоволно изражение?
— Ерик е свикнал да ходи на парна баня по това време — обясни Гьорнер. — Предложи да поговорим в банята. Другият вариант е да обядваме заедно в „Карпатия“ в един и половина. Намира се…
— Много добре знам къде се намира — прекъсна го Кастило. — Боже мили!
Загърнати в пухкави хавлиени халати, обути в чехли, гениталиите им обхванати от малки — Кастило бе убеден, че стават прозрачни, когато се намокрят — памучни бандажи, Кастило, Гьорнер, Фернандо, Торине и Кранц влязоха в парната баня на хотела.
— Страхотно — възкликна сержант Кранц. — Все едно че сме в древния Рим.
— Това е била идеята, да прилича на древния Рим — отвърна Гьорнер. — Разправят, че термалните извори са били тук от векове.
— Къде е Кочиан? — попита Чарли.
— Малко след средата на басейна — посочи Гьорнер. — Виждаш ли го, отпуснал се е по гръб във водата.
Във водата имаше поне петнайсет човека, разговорите им бяха напълно неразбираеми заради акустиката. По средата на басейна, водата стигнала почти до шията му, се виждаше глава с ореол от бяла коса, почти скрита зад масата във водата. На масата се виждаше метална кана, пепелник, няколко вестника и списания, две книги и мобилен телефон.
Мъжът ги наблюдаваше с безизразно лице, стиснал в уста дебела пура.
— Сега какво? Скачаме и плуваме до него ли?! — попита Кастило.
— Би било по-любезно да влезеш във водата, без да я разплискваш, и да се приближиш бавно към него — предложи Ото. — Това е баня, Карл, не плувен басейн.
Гьорнер остави хавлиения халат на мраморна пейка, изхлузи чехлите и слезе бавно в басейна по стълбите.
„Не съм и предполагал, че ще се срамувам — каза си Кастило — но Ото в този бандаж е направо «потресаваща» гледка.“
Когато Ото стъпи на последното стъпало, водата му стигаше до кръста.
„Сега поне висулките му и хърбавите му крака не се виждат.“
Чарли тръсна глава, метна халата на мраморната пейка, бързо влезе във водата и запристъпва след Гьорнер.
Фернандо, Торине и Кранц също свалиха халатите, спогледаха се, поклатиха глави, след това някой от тях изрева:
— Готови! Старт! Гмурни се!
И тримата цопнаха в басейна.
Рошавите побелели вежди на Ерик Кочиан се извиха на руменото му лице при тази проява на невъзпитание.
— Добро утро, Ерик — поздрави Гьорнер, когато се приближиха.
— Gruss Gott, Otto — отвърна Кочиан с ясно изразен виенски акцент.
— Запознай се с Карл Госингер, Ерик — продължи Гьорнер. — Помниш ли го?
— Видният и незаменим кореспондент на „Тагес Цайтунг“ във Вашингтон ли? За този ли Карл Госингер става дума?
— Guten Morgen, Herr Kocian — поздрави Чарли.
— Много обичах и майка ти, и дядо ти — започна Кочиан. — Затова пък не одобрявах твърде чичо ти Вили. Ти много приличаш на Вили.