Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Като например жената от ателието за татуировки, която беше пъхнала бележка с номера си в джоба му. Не бе имал желание да й се обади нито преди, нито по време, нито след случилото се между тях. Дори не можеше да си спомни името й… и това не го притесняваше ни най-малко. Той не желаеше връзка с жена, която беше склонна да се чука с непознат мъж на обществено място с трима души наоколо.
Беше ли безчувствено от негова страна? Да. За двоен стандарт ли ставаше дума? В никакъв случай. Той не проявяваше уважение и към себе си, така че не можеше да се каже, че се отнася към собствените си цинични стандарти с по-малко отвращение.
Лейла нямаше представа за нещата, които беше правил с безброй човешки същества след преобразяването си… Всичкия този анонимен секс в баните, задните улици или тъмните ъгли на различни клубове. Благодарение на тази мръсна аритметика той знаеше отлично какво да прави с нейното тяло.
С всяко едно тяло. Било то на мъж или жена.
По дяволите! Това го накара да се замисли как ли беше прекарал деня си Блей. Куин извади телефона си и го отвори. Извика съобщението, което Блей беше изпратил от непознат номер и се зае да го препрочита отново и отново.
Сигурно беше изпратено от телефона на Сакстън. Вероятно го беше написал, лежейки в леглото му.
Куин хвърли блекберито на масичката и стана. Не светна лампата в банята, защото не проявяваше абсолютно никакъв интерес към това как изглеждаше в джинсите и тениската, с които беше спал. На нищо не приличаше. Не се съмняваше в това.
Докато миеше лицето си, наоколо се разнесе бръмчащия звук от вдигането на капаците на прозорците. Със стичаща се от брадичката му вода и пяна за бръснене в ръката той се взря в лунната нощ навън. Пъпките на белите брези до прозореца му се бяха разтворили още повече, което означаваше, че денят е бил топъл.
Опита се да сравнява пробуждащата се пролет с пробуждането на Блей в сексуално отношение. При това със собствения му братовчед.
Отвратен от себе си, той реши да пропусне бръсненето и излезе от стаята си. Запъти се към кухнята толкова бързо, колкото можеше, а напрежението в черепа му го караше да се тревожи за състоянието на зрителен си нерв.
Долу, в царството на Фриц, той си направи кафе, докато догените се суетяха около приготвянето на ястията за Първото хранене. Добре, че бяха толкова ангажирани. Понякога, като се чувстваш като парцал, душевно и физически, ти се иска да си приготвиш кафето сам.
Гордостта имаше значение в моменти като този.
При първия опит беше забравил да сложи кафето, така че се сдоби с димяща кана гореща вода.
Направи втори опит.
Точно излизаше от трапезарията с термос, пълен с тъмния чудотворен еликсир и кутийка аспирин, когато Фриц отвори входната врата.
Куин щеше да има нужда от тонове аспирин, след като видя двойката, която мина покрай любезния доген. Блей и Сакстън влязоха в къщата под ръка.
За час от секундата той едва не изръмжа, а собственическото му чувство го караше да иска да паркира джипа си между тях… Но после осъзна, че прегръдката им имаше медицински причини. Сакстън видимо не можеше да стои на краката си, а лицето му очевидно беше използвано вместо боксова круша.
Сега Куин изръмжа по различна причина.
— Кой ти причини това, по дяволите?
Едва ли е било семейството му. Родителите на Сакстън нямаха проблем със сексуалните му предпочитания.
— Кажи ми — настоя той. Освен това искаше да знае от къде на къде Блей си въобразяваше, че може да води външно лице не просто в седалището на Братството, но и в дома на Първото семейство.
Но въпрос номер три — „Как беше?“ — щеше да си остане там, където се намираше в момента. Заседнал в гърлото му.
Сакстън се усмихна. Или поне лицето му се изкриви в някакво подобие на усмивка. Горната му устна никаква я нямаше.
— Някакъв човешки боклук. Да не влагаме емоции, става ли?
— По дяволите. И какво правиш тук с него? — Куин се взря в Блей, като се опитваше да не търси следи от одраскване по лицето му. — Той не бива да идва в тази къща. Не можеш да го водиш тук…
Тирадата му беше прекъсната от гласа на Рот, който се разнесе над главата му. Дълбокият баритон на краля изпълни цялото фоайе.