Червения рицар
- Автор: Камерън Майлз
- Серия: Синът на предателя #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Червения рицар». Краткое содержание книги:
— Освен това младият оръженосец язди твоята сестра, дявол те взел! — викна Лиз, без да е съвсем сигурна защо се е ядосала.
Мери се изправи, явно възмутена.
— Типично за Фран — ще измисли някакво правило и после сама ще го наруши.
— Не говорех за Фран.
Мери застина.
— Кейтлин? Тя не е… тя не би го направила! Тя е…
Лиз се разсмя.
Майкъл я откри при конюшните с три по-малки момичета. Те танцуваха, а той обикаляше от кон на кон и оглеждаше телата и копитата им. Момичетата спряха да танцуват, едно от тях изведнъж изписка, че било зло чудовище и започна да пищи. Другите две се смееха или може би плачеха. Внезапно едното се разкрещя, а Кейтлин започна да го успокоява. Майкъл веднага изтича при тях.
Кейтлин срещна погледа му и притисна момиченцето към себе си.
— Ще ни изядат! — плачеше детето, а Кейтлин го люлееше напред-назад.
— Не, няма — каза твърдо тя и вдигна очи към Майкъл. Той знаеше, че от него се очаква нещо, но нито единият от двама им не беше сигурен точно какво, така че той коленичи до тях.
— Кълна се в надеждата си да стана рицар и да отида в Рая, че ще те защитя — каза той.
— Не си рицар, а най-обикновен оръженосец — каза първото момиченце с ужасната замисленост, присъща на децата и погледна към Майкъл с огромните си очи. Също като Кейтлин.
— Въпреки това ще те защитя — отвърна той, стараейки се да звучи небрежно.
— Не искам да ме изядат! — каза първото момиченце, но риданията му затихваха.
— Обзалагам се, че сме меки и сочни! — рече другото момиченце и се ухили на Майкъл. — Затова ни нападат! — заяви то, сякаш беше разрешило някаква необичайно трудна загадка.
Кейтлин ги прегърна и двете.
— Мисля, че някои хора са големи глупчовци — рече тя.
Третото момиче метна шепа конска тор по Майкъл и той внезапно попадна в странна дилема. Щеше му се да остане насаме с Кейтлин, но докато я наблюдаваше с децата, искаше този миг да продължи вечно. За пръв път си помисли „Може да се оженя за нея“.
Амичия посегна със силата. Вратата му беше съвсем леко открехната и тя се промъкна като призрак в зелената светлина. Вещерът, обсадил крепостта, беше толкова могъщ, че сияеше като зелено слънце в горите ѝ, а светлината блъскаше по вратата на кулата.
Капитанът беше вътре, застанал до статуята на една жена. „Тъкмо се канех да те потърся“ — щастливо проговори той и се прозя.
Амичия поклати глава.
„Заспивай. Тази сутрин дори не поднови силите си.“ Капитанът тръсна глава.
„Един час с теб…“
Тя отстъпи назад.
„Лека нощ“ — каза Амичия и затвори вратата отвън, а той заспа толкова бързо, че я сънува.
Майкъл се наведе и нежно я целуна, а устните ѝ се разтвориха под неговите.
— Обичам те — каза той, а Кейтлин се разсмя.
— Глупчо.
Майкъл повдигна брадичката ѝ.
— Ще се оженя за теб.
Очите ѝ станаха огромни. Внезапно вратата на отделението до тях рязко се отвори.
— Кейтлин Ланторн! — кресна сестра ѝ. — Ти, малка кучко!
В небето над конюшните избухна слънце от зелена светлина, гръмовен трясък разтърси стените.
— На оръжие! — закрещяха множество гласове.
Капитанът скочи от леглото, без да знае какво го е събудило и си даде сметка, че стои до стойката с доспехите заедно с Майкъл, който така и не си беше легнал и сега му помагаше да си сложи ризницата. Все още не се беше събудил напълно. Оръженосецът дръпна връзките на гърба с всички сили, а капитанът нахлузи старите си обувки на босо и хукна по стената.
— Замъкът на моста! — извика Пияндето от кулата над тях. Майкъл се опитваше да навлече кожената си броня и да наблюдава стените и обсипаното със звезди небе едновременно.
Мъглата я нямаше, един мощен повей на вятъра я беше отнесъл. Капитанът го усети, даде си сметка какво представлява всъщност и се усмихна.
— Започна се — каза той.
Запалиха два сигнални огъня, надигнаха се множество гласове — точно така звучаха разгневените или уплашени мъже.
— Трябва да намерим начин да комуникираме със Замъка на моста — каза капитанът и се облегна на стената. Майкъл, който бе облякъл ризницата си и се мръщеше от болка в ранените си ребра, коленичи, за да затегне ремъците на краката на господаря си. Зад тях двама прислужници носеха цялата броня и следваха капитана, който обикаляше насам-натам. Гледката сигурно би била комична, ако ситуацията не беше толкова ужасяваща.