Стоманена целувка [bg]

Значи това било. Съучениците, които са му се присмивали и подигравали.

— А хората, отговорни за дефектната кола, с която са пътували Алиша и семейството ѝ? И те ли са Безочливи?

— Да. Хора, които те малтретират, не те зачитат, унижават те. Мислят само за себе си. Продават дефектни коли, а знаят, че са опасни. Печелят пари. Единствено това има значение за тях.

— Сигурно много си обичал брат си.

— Запазих стария си телефон с неговите гласови съобщения. Непрекъснато ги слушам. Носят ми известна утеха. — Грифит се обърна към Сакс. — Всяка утеха в този живот е хубаво нещо, не мислиш ли?

Амелия предполагаше, че знае отговора на следващия си въпрос.

— Какво се случи с момчетата, които разпространиха снимките на брат ти и онова момиче?

— О, затова се преместих в апартамента в Челси. Беше ми по-лесно да направя това, което бях решил — да ги намеря и да ги убия. Те работеха в града. Единия посякох до смърт. Сам. Другия, Франк, пребих до смърт. Труповете са в езеро близо до Нюарк. Мога да ти разкажа повече за това, ако искаш. Алиша щеше да ме убие, нали?

Сакс се поколеба.

Той щеше да разбере рано или късно.

— Да, Върнън. Съжалявам.

На лицето му се изписа примирение.

— Всъщност го знаех. Дълбоко в душата си знаех, че тя ме използва. — Той повдигна рамене. — Какво друго да очаквам? Но понякога се оставяш да те използват, защото… ами така. Самотен си или нещо друго. Всички плащаме за любовта по един или друг начин. — Грифит пак я погледна озадачено. — Ти си мила с мен. Въпреки че се опитах да убия майка ти. В края на краищата не мисля, че си Безочлива. Мислех, че си, но не е така. Може ли да ти дам нещо? — попита той след кратко мълчание.

— Какво?

— В раницата е. Книга.

Амелия погледна в раницата и намери тънко томче.

— Това ли?

— Да.

„Кратки изследвания на случаи на необяснима смърт“.

Сакс я прелисти и разгледа снимките на миниатюри на местопрестъпления. Не беше виждала такова нещо. Франсес Глеснър Лий беше създателката на диорамите. Амелия се засмя тихо, когато видя малка кукла труп, която лежи в кухня.

— Може да я вземеш. Искам да ти я подаря.

— Не ни е разрешено да приемаме подаръци. Нали разбираш?

— Така ли? Защо?

Сакс се усмихна.

— Не знам. Полицейско правило. Но не ни позволяват.

— Е, добре. Може да си я купиш, след като сега знаеш за нея.

— Непременно ще го направя, Върнън.

Приближиха се двама униформени полицаи.

— Детектив.

— Том — каза тя на по-високия от двамата.

— Микробусът дойде.

— Ще те закараме в ареста — каза Сакс на Грифит. — Няма да създаваш проблеми, нали?

— Не.

Тя му повярва.