Стоманена целувка [bg]

— Когато беше жив, Питър винаги харесваше нещата, които му правех. Момчешките неща, разбира се. Средновековни оръжия, маси и тронове за замъци. Катапулти и бойни кули. Оръдия и зарядни сандъци. Щеше да хареса и онази лодка, скифа „Уорън“. Върху надгробната му плоча. Къде е тя?

— В плик за веществени доказателства — отговори Сакс и се почувства принудена да добави: — Ще се грижим добре за нея.

— Вие от полицията ли наблюдавахте гроба?

— Да.

Амелия беше забелязала, че брат му е бил едва на двайсет години, когато е починал.

— Какво се случи с него? — попита тя.

— Безочливи.

— Каза го няколко пъти. Какво означава?

Грифит погледна към раницата си.

— Вътре има дневник, нали? Дневникът на брат ми. Той го диктуваше на MP3-плейър. Аз го преписвах на хартия. Мислех да го публикувам един ден. Питър е казал някои забележителни неща. За живота, за хората, за взаимоотношенията между тях.

Сакс намери подвързаната с кожа тетрадка, която имаше може би петстотин страници.

— В гимназията в Манхасет — продължи Грифит — някои от готините хлапета се сприятелили с него. Той си помислил, че го правят сериозно. Но не. Те само го използвали, за да отмъстят на момиче, което не искало да прави секс с тях. Дрогирали я, убедили Питър, че тя е някоя друга, и ги снимали в леглото. Досещаш се какво са правили.

— И са качили снимките в интернет?

— Не, това беше преди телефоните с фотоапарати и камери. Снимали ги с „Полароид“ и разпространили снимките в училище. — Той кимна към окъсаната тетрадка с кожени корици. — Последната страница. Последният откъс.

Амелия го намери.