Код "Заплаха" [bg]

— Добре.

— Яо не знае, че сме Колежа. Ние му казахме, че сме фирма, която иска да намери Джа, защото е проникнал в мрежата ни. Използвахме прикритието му като бизнес детектив.

— Четох отчетите на ЦРУ за инцидента с Адам Яо и Джа в Хонконг. „Тюлените” казват, че са им помогнали от ЦРУ. Подозирахме, че Яо е работил с двама от местните ни хора там.

— Както и да е, искам само да кажа следното: предполагам, познаваш стотици страхотни служители в американското разузнаване, но Адам изглеждаше съвсем в час там. Изключително съобразителен човек е. Знаеше, че има изтичане на информация от ЦРУ, и внимаваше да не надига глава, за да не попадне и той в изтичащата информация, и в същото време да си върши работата. Не е моя работа да го казвам, но според мен той е от хората, които имат нужда от пълната ви подкрепа, особено в такъв момент.

Мери Пат не отговори.

След неловка пауза Райън продължи:

— Извинявай. Знам, че точно сега имаш доста проблеми. Просто реших, че…

— Джак. Адам Яо изчезна преди две седмици, след като някой опитал да го взриви в колата му, в която обаче се намирал негов съсед.

Райън подскочи при тази новина.

— О, господи.

Фоли продължи:

— Възможно е просто да е изчезнал от радара, за да оцелее. Не го виня, ако бяга от нас заради изтичането на информация. Но нашите хора в консулството в Хонконг смятат, че са го хванали триадите „Четиринадесет К”.

Мери стана.

— Предполагат, че сега е на дъното на пристанище „Виктория”.

— Жалко. Не успяхме да спасим и Адам.

Тя се върна в къщата, докато Джак седеше отвън на студа, стиснал глава с ръце.