Младите лъвове [bg]

Донъли просна противника си на земята. Ноа скочи веднага, подрипна във въздуха и го удари по лицето. От носа на Донъли закапа кръв, която потече към ъглите на устата му; той машинално я засмука и спокойният израз на професионален боксьор, който се четеше по лицето му до този момент, се замени с удивление и гняв. Внезапно той хвана с една ръка Ноа за раменете и без да обръща внимание на яростните удари, с които неговият противник обсипваше лицето му, го притегли към себе си. После замахна отблизо и му нанесе такъв жесток удар, че хората, които ги наблюдаваха мълчаливо, ахнаха. Последва втори удар и Ноа се строполи на тревата пред краката на своя враг.

— Смятам — рече Майкъл, като пристъпи напред, — че това е достатъчно…

— Върви по дяволите — изхриптя Ноа, като се надигна от земята, опирайки се на ръце.

След миг той отново застана пред Донъли — залитащ, с кървясало дясно око. Боксьорът пристъпи и замахна, сякаш хвърляше бейзболна топка. Ударът попадна с глух звук в устата на Ноа и зрителите ахнаха отново. Той залитна назад и се строполи върху войниците, които стояха в плътен кръг около противниците, наблюдавайки напрегнато боя, в следващия миг се свлече на земята и остана неподвижен. Майкъл се приближи до него и се отпусна на колене. Ноа лежеше със затворени очи и дишаше равномерно.

— Всичко е наред — рече Майкъл и вдигна поглед към Донъли. — Поздравявам те. Спечели! — После обърна падналия по гръб. Ноа отвори очи, но те бяха съвсем изцъклени и гледаха безизразно към вечерното небе.

Кръгът от зрители се разпръсна мълчаливо и хората започнаха бавно да се разотиват.

— Какво ще кажете! — долетя гласът на Донъли в момента, когато Майкъл прихвана Ноа под мишници и го изправи бавно на крака. — Какво ще кажете на това — малкият мошеник успя да ми разбие носа!