Францисканският заговор

Този парад на ужасите го пристегна в хватката на страховита замая. Монахът се запита дали всъщност пред него не се разкрива образът на неизбежното му бъдеще, болното му тяло в последен стадий на разпад. Молеше се Матеус да се върне колкото се може по-скоро и си отдъхна едва когато докторът му донесе сандалите. От гледката на прокажените се почувства напълно дезориентиран. Нежеланите сандали допълваха усещането му за нещо странно, а стъпалата му станаха напълно безчувствени. Вече не усещаше камъчетата в прахоляка, нито самия прахоляк, нито отделните тревички. Само кожа. Сякаш цялата повърхност на болницата бе застлана с кожа.

— Първият поглед отблизо винаги е най-потискащ — рече Матеус. Поведе Конрад към една стая в сградата зад болничното крило. — Засега можеш да останеш в моята килия, докато ти освободим място.

Стаята на доктора бе пълната противоположност на аналитичната мисъл на мъжа. Вътре имаше тясна койка, разположена в най-далечния от вратата ъгъл, малка масичка с два стола под единствения прозорец и дълга правоъгълна работна маса, която заемаше цялата централна част на помещението. На по-малката масичка бяха оставени череп и пясъчен часовник, а на стената над тях висеше нарисувано разпятие — за да напомня на пациентите на Матеус, че животът е преходен и ще дойде избавлението. Плотът на по-голямата маса бе почти изцяло зает от свещи, колби за урина, стъкленици с хапчета, алембик, хаванче и чукало, както и купчина овързани заедно ръкописи. Една книга на масата беше отворена на цветен кръг. Конрад си спомни, че беше виждал нещо подобно, докато учеше в Париж — беше в някакъв текст за изследване на урината: ако телесната течност на болния е червена и гъста, значи е сангвиник; ако е червена и рядка, е постоянно ядосан. Всички оттенъци — пурпурно, зелено, синьо, черно — съответстваха на някаква болест.

Шишенца с прах, обозначени с табелки със символите на химически елементи, буркан с успокояващата мандрагора и медицински билки — канела, кубеба и сушена кора от индийско орехче — висяха над камината. На рафта край койката на доктора имаше повече книги, отколкото Конрад бе виждал някога извън манастирската библиотека.

— Не зяпай така от вратата, брате — подкани го Матеус. Описа кръг с ръка. — Всичко това дължа на Константин Африканеца41. След като прекара по-голямата част от живота си в кръстосване на Леванта, най-накрая се установи като монах в манастира „Монте Касино“. Посвети остатъка от затворения си живот на превеждане на медицински текстове за нас, студентите от Салерно. Трудеше се върху произведенията на древногръцките учители, запазени на арабски, както и над някои сарацински книги. Така Гален се превърна в нашата Библия (извини ме за сравнението), а десетте тома на „Пантехне“ на Али Абас42 знаехме наизуст.