Францисканският заговор

— Опитът ти потвърждава ли предположенията на твоя сънародник?

Матеус взе книгата и й хвърли един бърз поглед, като кимаше с глава.

— Хранителен режим — рече накрая, като посочи с пръст текста. — Тук сервираме само пресни меса. А по това време на годината, когато има плодове и зеленчуци, имаме няколко случая на пълно излекуване.

Отговорът му изненада Конрад.

— Мислех, че единствено чудо може да излекува прокажен.

— В родината си съм чувал за случаи на чудодейно изцеление, най-вече в храма на Тома от Кентърбъри. В кладенец в криптата на светеца има вода, смесена с капка от неговата кръв, и мнозина твърдят, че са се излекували, като са пили от нея. Но тук единствените успехи, които сме постигнали, са чрез хранителен режим.

— Но в такъв случай защо не се излекуват всичките ви пациенти?

Матеус се усмихна.

— Имаш чевръста и аналитична мисъл, брате. Може да направя и тебе лекар. И въпросът ти е добър. — Прокара пръст по ръкописа на Бартоломеус, докато намери конкретен пасаж. Думата lepra, или „люспест“, в езика на гърците, описва редица болести, в които кожата се отлюспва. Тук има много подобни случаи, има хора, прогонени от домовете си от някой свещеник, който си няма никаква представа от болестта — как кръвта на прокажените църка, когато се разтърка между дланите на ръцете, или изплува на повърхността в купа чиста вода, загубата на чувствителност на пръстите на ръцете и краката, червеникавият оттенък на кожата.

Някои от тези кожни болести са лечими; върнал съм не един и двама от моите пациенти при семействата им. Но онова, което наричам „същинска проказа“, което гърците наричат elephantiasis заради удебеляването и загрубяването на кожата, в моя опит е нелечимо. Пробвал съм прочистване и пускане на кръв, цял куп лекове, препоръчани от различни автори — дори лекарства, приготвени от животни.

— Като например дъвчене на месо от пепелянка?

— Червено-бялата пепелянка се среща много рядко в тази част на света. Но съм налагал раните на прокажени с безоар, приготвен от очи на елен, според рецептата на Авензоар. Традиционното лечение на раните, като например налагане на раната с горещите вътрешности на умиращо куче или котка, също не дадоха резултат.

Матеус свали шапчицата си и се отпусна на стола срещу Конрад, внезапно помръкнал.

Монахът се вгледа в руменото лице на събеседника си по-отблизо, разгледа тънките му вежди, забеляза обезцветената бучка на челото му, както и едно подуване на ухото, което не бе видял досега. Лекарят се усмихна тъжно.

— Да. И моят ред идва — скоро. — Тонът му показа на Конрад, че вече е приел неизбежното.

— Значи все пак болестта е заразна, както твърди Бартоломеус.

— Очевидно, макар че прекарах тук петнайсет години, без да проявя нито един симптом — досега. Повечето от монасите, които ми помагат, се заразяват след две-три години. Ако си решил да останеш по-дълго, трябва да се тревожиш за здравето си. Макар че пък възрастната монахиня е тук от двайсет и две години и все още не е проявила нито един симптом.