Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Какво най-накрая накара Салман да свърши с Махунд: въпроса за жените и Сатанинските строфи. Слушай, аз не съм клюкар, пиянски довери Салман, но след смъртта на жена си Махунд не беше ангел, разбираш какво искам да кажа. Но в Ятриб той почти си намери майстора. Тези жени там горе: за година накараха брадата му да побелее. Характерна черта на нашия Пророк е, скъпи ми Баал, че не обича неговите жени да му отговарят, той първо си падна по майки и дъщери, спомни си първата му жена, а после Айша: твърде стара и твърде млада, двете му любови. Той не поиска да избере някоя по негова мярка. Но в Ятриб жените са различни, ти не знаеш, тук в Джахилия си свикнал да заповядваш на жените си, но там горе те не биха се примирили с това. Когато мъж се жени, той отива да живее с хората на жена си! Представи си! Потресаващо, нали? И по време на брака жената има собствена палатка. Ако иска да се отърве от съпруга си, обръща палатката с входа в противоположна посока, така че когато дойде при нея, той открива тъкан там, където би трябвало да бъде вратата, и това е, той е изхвърлен, разведен и нищо не може да направи. Нашите момичета бяха започнали да си падат по тези неща, раждайки кой знае какви идеи в главите си, така че изведнъж, бум, се появява книгата с правилата, ангелът започва да излива правила за това какво не трябва да правят жените, той започва да ги насилва обратно към покорното поведение, което Пророкът предпочита, покорно или майчинско, вървяща три крачки по-назад или ако е мъдра, седейки вкъщи да си лъска с восък брадичката. Колко се смяха жените от Ятриб на вярващите, но кълна се, този човек е магьосник, никой не можеше да устои на неговата обаятелност; вярващите жени направиха онова, което им заповядваше. Те се Подчиниха: в края на краищата той им предлагаше Рая.
— Както и да е — каза Салман близо до дъното на бутилката, — накрая реших да го изпитам.
Една нощ персийският писар сънувал сън, в който той се носел над фигурата на Махунд пред пещерата на Пророка на връх Кон. В началото Салман не приел това за нещо повече от носталгични мечтания за миналите в Джахилия дни, но тогава го поразило, че гледната му точка в съня е тази на архангела и в този миг произшествието със Сатанинските строфи изникнало наново пред него толкова живо, сякаш се беше случило предния ден.
— Може би не съм сънувал себе си като Джебраил — спомняше си Салман. — Може би бях Шейтан.
Осъзнаването на тази възможност му подсказа дяволската му идея. След това, когато сядаше в краката на Пророка, записвайки правила правила правила, той започна потайно да променя неща.
— Първо малки неща. Ако Махунд рецитираше строфа, в която Бог беше описан като все-чуващ, все-знаещ, аз пишех всезнаещ, пре-мъдър. Тук е същността: Махунд не забеляза промените. И ето ме, действително пишейки Книгата или пишейки я наново, както и да е, замърсявайки словото на Бога с моя собствен мирянски език. Но, небеса, ако моите бедни думи не можеха да бъдат различени в Откровението от Вестителя на самия Бог, тогава какво означаваше това? Какво казваше това за качествата на божествената поезия? Виж, кълна се, бях разтърсен до дъното на душата си. Едно е да си хитро копеле и да имаш известни подозрения за една странна работа, но съвсем друго е да откриеш, че си прав. Слушай: аз промених живота си заради този човек. Напуснах страната си, прекосих света, заселих се сред хора, които ме мислеха за мазен чуждестранен страхливец заради това, че ги спасих, които никога не оцениха онова, което аз? — но нейсе. Истината е тази, че онова, което очаквах, когато направих първата малка промяна, пре-мъдър вместо все-чуващ — онова, което исках — беше да го прочета на Пророка и той да каже: Какво става с теб, Салман, оглушаваш ли? И аз щях да кажа, опа, о, Боже, малка грешка, как можах, и да я поправя. Но това не се случи; и сега аз пишех Откровението и никой не забелязваше, а аз нямах смелостта да си призная престъплението. Мога да ти кажа, бях уплашен до смърт. Също бяха по-тъжен, отколкото някога съм бил. Така че трябваше да продължа да го правя. Може би е пропуснал само веднъж, мислех си? всеки може да сбърка. Така че следващия път промених нещо по-голямо. Той каза християнски, аз записах еврейски. Той със сигурност ще забележи това, как може да не го направи? Не когато му прочетох главата, той кимна и вежливо ми благодари и аз излязох от палатката му със сълзи на очите. След това знаех, че дните ми в Ятриб са преброени, но трябваше да продължавам да го правя. Трябваше. Няма горчивина, подобна на горчивината на човек, открил, че е вярвал в привидение. Аз щях да падна, но той ще падне с мен. Така че продължих с моята дяволска работа, променяйки строфи, докато един ден, прочитайки му своите редове, той не се намръщи и не поклати глава сякаш да проясни съзнанието си и след това кимна бавно в одобрение, но с малко съмнение. Знаех, че съм стигнал на ръба и че следващия път, когато напиша наново Книгата, тон ще разбере всичко. Тази нощ лежах буден, държейки съдбата му, както и моята, в ръцете си. Ако си позволях да бъда унищожен, можех да унищожа и него също. През тази ужасна нощ трябваше да избера дали предпочитах смърт с отмъщение пред живот без каквото и да е. Както виждаш, аз избрах: живота. Преди разсъмване напуснах Ятриб върху камилата си и поех по пътя, преживявайки безброй злополуки, с които няма да ти досаждам, обратно в Джахилия. И сега Махунд идва триумфално. така че в края на краищата ще изгубя живота си. А неговата власт е нараснала твърде много, за да го погубя сега. Баал попита: