Спектър (Всеки ловец иска да знае(роман в седем части, със седем пролога и един епилог))
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Спектър (Всеки ловец иска да знае(роман в седем части, със седем пролога и един епилог))». Краткое содержание книги:
„Това ли е жената, която обичаш?“ — попита простодушно момичето.
Простодушно ли? На Мартин му се стори, че в очите на птичето се мярна лукава искрица.
„О, извинявай, че не те поздравих, не очаквах, че знаеш туристически…“ — каза бързо Ирина. Мартин неволно се усмихна. Все пак разговорът с жестове изглеждаше нелепо.
„Знам го, минавала съм през Портал, докато бях в яйцето. А ти също ли си от нашето ято?“
„Понякога“ — каза Ирина, поглеждайки накриво Мартин.
— Слушай, какво си й наговорил? Та тя е още дете, на десет-дванайсет години по нашите мерки…
— Ако съм разбрал правилно, след няколко години с нея няма да може да се говори изобщо — опипа почвата Мартин.
— Да, те губят разума си горе-долу на тази възраст — кимна Ира. — Вече си изясних това…
Тя отново се обърна към момичето и попита:
„Сита ли си? Добре ли си?“
„Да, Мартин ме нахрани.“
Момичето произнесе името на глас, и то много сполучливо.
— Колко е смела… — умили се Ирина. — Ама че си закъсал… Представяш ли си какви проблеми те чакат на Земята?
— Е, няма да я оставя сред тези безмозъчни шеали.
Ира кимна и попита момичето:
„Имаш ли нужда от нещо сега?“
„Да спя. Твърде много впечатления. И още…“ — Девойчето погледна накриво Мартин и каза нещо, криейки ръцете си от него.
„Ела“ — каза Ирина, хвана момичето за рамото и двете отидоха в тоалетната.
Мартин въздъхна, седна на диванчето и извади шишенцето. После каза на глас:
— Знам с какво животът се различава от приказките. Палечка и Снежанка никога не пишкат…
— Простак! — отговори иззад тънката врата Ирина. — Птичетата трябва да повърнат след ядене!
— Да, и на Пепеляшка не й се е повдигало на сутринта след бала… — съгласи се Мартин.
— На теб не бива да ти се поверяват деца! — възкликна гневно Ирина, извеждайки момичето от санитарния възел. — Простак… и алкохолик!
— Да ти оставя ли от коняка? — попита невинно Мартин.
— Остави ми! — отговори тя и се скри в спалнята. — И нарежи лимона.
Мартин погледна раницата си — не изглеждаше да е ровено в нея. Откъде Ирина знаеше, че вътре има лимон?
Когато след десетина минути тя излезе и тихичко затвори вратата след себе си, всичко беше готово: конякът — налят в най-подходящите чашки, лимонът — нарязан и посипан със захар и кафе. За всеки случай Мартин извади и шоколад — разбира се, беше пошлост да се замезва конякът с шоколад, но нали трябва да се проявява снизходителност към жените.
— Заспа — каза тихо Ирина. — Ти съвсем си я измъчил!
— Аз не съм орнитолог — промърмори Мартин. — И нямам деца.
— И слава Богу, че какъв ли татко ще се получи от теб…
— А от теб каква майка? — Погледна я и бързо добави: — Не, не се сърди. Аз самият едва не си изгубих разума, когато ми връчиха говорещо пиле… Не за това говорим, Ира.
Девойката кимна и седна до него. Погледна го в очите и попита:
— Как умрях?
— Пашкулът против натоварвания те смаза. По команда на амебата Петенка, но по твоя молба — рече сурово Мартин.
Тя затвори за миг очи и каза:
— Това го помня… Как изглеждах после, Мартине?
Той сви рамене.
— Откъде да знам? Изгубих съзнание и когато се свестих, вече бях на планетата на пазителите. А нали знаеш колко са словоохотливи…
— Слава Богу… — въздъхна Ира. На лицето й наистина се изписа облекчение.
— Какво имаш предвид?
— Страх ме беше, че си ме видял мъртва. Петдесет и пет килограма кървава кайма в пластмасов пакет. Как щеше да ме целуваш след това…
— Женска логика… — успя да прошепне Мартин, преди устните им да се срещнат и всякакви пазители, шеали и беззарийци да се разкарат за известно време. Ръцете й започнаха да го разсъбличат, а той погледна накриво притворената врата на спалнята и напипа ципа на полата й. Кожата на Ирина беше гореща и в отговор на докосването му настръхна…
— Аз те помня… всичко помня… — прошепна тя. — Аз… и не аз… Тя с теб… едва не полудях…
Не можеше да се каже, че той в момента имаше време и желание да мисли. В такава ситуация напълно би се справил само с разсъдъка или с инстинктите си. Но все пак му се мярна мисълта, че е права.
Тя беше друга. Малко по-различна. Не наивната девойка, загинала на Библиотека. Не романтичката, умряла на Прерия 2. Не пресметливата Ирина от Аранк. Не екзалтираната личност от Мардж. Не онази войнствена и упорита жена от Беззар.
Всичките заедно — и още нещо.
Всичките заедно — и съвсем различна жена.
— Това си ти… — прошепна Мартин.
След половин час той лежеше на диванчето и чакаше Ирина да излезе от банята. Искаше му се да запали цигара, но щеше да заприлича на сцена от холивудски филм.