Спектър (Всеки ловец иска да знае(роман в седем части, със седем пролога и един епилог))

Мартин погледна отворената страница и не каза нищо.

— „Талисман! — прочете изразително чичо му. — Получила е наименованието си след откриването на така наречените сейфове — обекти с неизвестна природа, в които периодично се намират артефакти от три възможни вида — пурпурен прашец, «спиралки» и «схемички»“… Така… Всичко това са глупости… „Планетата е покрита с двестаметров слой плътна мъгла със сложна структура“. Това е дори добре! По това време и в Москва има предостатъчно слънце. Ще взема със себе си за търговия разни деликатеси, тютюн, нови вестници, патрони… ще взема подправки… младежта не разбира, но подправките още в средновековието са били по-скъпи от златото!

— Чичо, но защо точно там? — попита Мартин, докато наливаше вино в чашите.

Чичо му за миг се замисли, разсипвайки свинското в чиниите. Най-накрая каза с леко смущение:

— Даже не знам… Привлича ме…

За миг на Мартин му стана студено и тъжно. Както се чувства всеки, който осъзнава, че раздялата му с някой близък е неизбежна. Но намери в себе си сили да се усмихне и да каже:

— Щом те привлича… значи трябва.

— Може би ще се присъединиш? — попита чичо му смутено.

— Не сега. Някога по-късно — непременно. А ти кога смяташ да тръгнеш за Талисман?

Чичо му се замисли, опитвайки от виното. Кимна със задоволство и каза:

— След месец-два. Наесен.

— Добре — каза Мартин.

И си наля още вино — та нали всеки ловец, независимо дали е ловец на глави или ловец на житейски удоволствия, твърдо знае — няма нищо по-хубаво от дома, където някой ден непременно се завръщаш.