Последният убиец

Бяха изправени пред избор. Можеха да пътуват по суша до Керман с джип през пустинята, за да избегнат хайките и възможния арест. Не бяха само иршадитите, които ги търсеха сега. Но това би отнело време — два, може би три дни, а и по-дълго, ако се случеше нещо с двигателя или възникнеше друг проблем. А не разполагаха с никакво време.

Другият вариант беше по въздуха. Пътуването щеше да отнеме час и рано същата сутрин щяха да са в Керман. Разпознаеха ли обаче Рандал на летището, това означаваше край на всичко. Растгу му бе казал, че революционната стража е организирала наблюдение над всички вътрешни линии, за да търси противници на режима и бивши членове на САВАК. Имаше още една възможност, но това бе много сериозен риск и за двамата. Растгу бе изпратил жена си преди два месеца в Израел през Турция, но тя все още бе записана в паспорта му и картата й за самоличност беше останала в Техеран.

Пристигнаха на летището в 6:00, един час преди полета. Рандал се беше увил в плътно фередже и само очите му се виждаха иззад дебелите стъкла на очилата, подобни на тези, които носеха толкова много жени революционерки. Беше с дамски обувки с голям номер — на тъщата на Растгу. Беше ги оставила в апартамента им при последното си посещение. Двамата приближиха поста, поставен на изхода към самолета. Всеки пътник се проверяваше внимателно и един мъж бе спрян и отведен настрани. Атмосферата бе нервна — никой не знаеше какво търсят стражите и защо спират едни, а пускат други. Даже и невинните бяха нервни — обзетият им от злоба съсед би могъл просто да е направил донос.

Рандал и Растгу стигнаха едновременно до мястото за проверка и подадоха документите си. Стражът до Рандал посегна с ръка към фереджето.

— Да видя лицето ви.

Грешката му беше, че вдигна ръка. Растгу гневно го блъсна и закрещя високо:

— Срам, срам! Нима мислиш, че можеш да пипаш с гадните си ръце жена ми? Да не би да мислиш, че е проститутка? Вече сме ислямско общество — никой ли не те е научил, че булото е свещено?

Отзад се разнесоха одобрителни гласове и пазачът се отдръпна. Един молла от опашката му извика:

— Мъжът е прав. Само съпругът й има право да види лицето й. Пусни я да мине!

Преминаха с бясно блъскащи сърца; бяха се отървали на косъм от плен и сигурна смърт. След петнадесет минути самолетът излетя към Керман.

Отдолу зелените гори на Мазандаран бързо отстъпиха място на обширните кафяви пространства на пустинята в централен Иран, обрасла с ниски храсти. Безводното вътрешно плато на изток от дългия хребет на планините Загрос е в по-голямата си част пустиня, в която тук-там са разхвърляни оазиси. Покрито предимно от солени пустинни пясъци, то е разделено на два окръга: Дашт-е Кавир на север и Дашт-е Лут на юг.

Самолетът кацна за кратко в град Язд, разположен в западния край на пустинята и известен с дълбоките си подземни резервоари за вода и обширните кръгли кули в покрайнините. Кулите, появили се в паметта на Наваи, когато пътуваше из Ню Йорк през първия ден на мисията си.