Сибирски тайни

— Може ли и аз да погледна?

— Ами гледай, не ми се свиди, я! И така си стои тук в кабинета, все не намираме време да го занесем в склада за веществени доказателства.

Настя отиде при оставения в ъгъла куфар и веднага забеляза логото на известна по цял свят марка. Тя имаше приблизителна представа колко може да струва такова куфарче. Значи, собственикът далеч не беше беден. Но къде се е изгубил? Защо не е заявил за кражбата? Щом самият куфар и цялото му съдържание не представлява за него никаква ценност, значи, съвсем, ама съвсем не е от сиромасите…

— Може да не е вече между живите? — предположи тя. — Затова не е подал жалба.

— Търсихме го. — Егоров допи чашата и си наля още. — Преровихме до един труповете в моргата, не само неидентифицираните. Буквално всички опитахме да съчетаем с този куфар. Никой не подхожда.

— А в съседните градове? Може потърпевшият да не е местен жител.

— И до тях пращахме запитвания, нищо не изровихме. Не, представи си само: ако се продаде този куфар и всичко в него, нормален човек като мен може да живее добре, без да работи, а за някои такива пари са нищо, нула… Къде е справедливостта, питам?

— Никъде — въздъхна Настя. — Справедливост изобщо няма, особено в Москва. Може ли да отворя куфара? Просто ми е любопитно.

— Ами отваряй де, спирам ли те. Само да не задигнеш нещо — хитро се подсмихна Егоров. — То вярно, че всичко там е мъжко, не ти е потрябвало. Чопнеш ли нещо — имай предвид, че всичко е огледано и включено в описа, а описът е в моя сейф, така че ще науча.

Докато Коротков умело поддържаше разговора за липсата на добро, разум и справедливост в поднебесния свят, Настя постави куфара легнал на пода и дръпна ципа. Дрехи дънки, панталони, джемпъри, ризи, тениски, чорапи, гащета. Два чифта обувки четирийсет и втори номер в бежови платнени торбички. Домашни пантофи в отделна торбичка. Шал, плетена шапка. Несесер от естествена кожа с мъжки тоалетни принадлежности. Портфейл, абсолютно празен. И други нужни, полезни, но нищо неговорещи предмети.

— Портфейлът е празен — забеляза тя на глас. — Имало ли е нещо в него? Изобщо е странно, че този човек го е носел в куфара. Обикновено той се слага заедно с документите или в чантичка, или в джоб. Но не и в куфар.

Егоров обидено се навъси.

— Да не намекваш, че като сме насред тайгата, всички сме апаши? Празен беше, хем от самото начало. Тогава си помислих, че той, изглежда, е пътувал с този портфейл, после си е купил нов, преместил е парите в него и си го е прибрал в джоба, а за стария му е дожаляло, затова го е пъхнал в куфара.