Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Сибирски тайни - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сибирски тайни

Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:

Анастасия Каменская заминава за сибирския град Вербицк, за да направи проучване, свързано с бизнеса на брат й. И докато възложената задача въобще не й допада, то местните събития силно я заинтригуват. Във Вербицк тече разгорещена предизборна кампания за кметското кресло. В центъра на ожесточените дебати е местната ферма за норки. Настоящият градоначалник настоява за запазването й, докато противникът му държи на събарянето й заради екологичното замърсяване и построяването на магистрала. Междувременно са извършени серия убийства на еколози, изследвали местната околна среда. Сякаш напълно забравила целта на посещението си, Каменская се опитва да разбере какво всъщност се случва в града. Докато търпеливо наблюдава главните действащи лица, тя започва да се пита защо кметът толкова ревностно защитава фермата. А чии интереси брани конкурентът му? Кой печели от добива на кожи? Анастасия Каменская не само ще намери отговорите на тези въпроси, но и за пореден път ще демонстрира блестящ ум и изключителна наблюдателност.
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 167
Перейти на страницу:

„Трябва не да се фръцкам пред камерите, а да разкрия убийствата и най-сетне достъпно да обясня на хората кой и защо е затрил еколозите, тогава народът наистина ще ми повярва — раздразнено си помисли Смелков. — А още по-добре — да докопам тая лаборатория, да докажа, че всички нейни изводи са фалшифицирани, да намеря хората, които са платили за тази фалшификация, и да ги разоблича.“

Но разбира се, не каза нищо на глас. Не е хубаво да изразява пред Зоя недоволството си от работата на началника на полицията. Той, кметът на Вербицк, лично направи Игор Баев, своя стар близък приятел, началник на градското управление на вътрешните работи и за всички те са един отбор. Което впрочем напълно отговаря на действителността. Не е нужно да се зараждат подозрения, че двамата вече не мелят брашно. Пък и няма нищо такова, просто временни трудности в работата.

В главата на Смелков светна лампичката „демократ“, той потисна недоволството и раздразнението си и предложи на външния свят една от своите най-предразполагащи усмивки.

— А какво ще кажете за едно такова предложение вие, Зоя Григоревна?

— Гена е напълно прав — веднага отговори генералната директорка, — не се тревожете, Константин Кирилович, ние всичко ще ви организираме. Ще дойдете при нас веднъж-дваж в работен порядък, аз ще ви дам най-опитния животновъд, който знае повече и от мен, а той всичко ще ви покаже и ще ви обясни. Пък вие ще си го запишете, ако ви е трудно да го запомните. Може и аз лично да ви придружа, ако пожелаете. Както кажете — така ще направим. Готова съм лично да ви напиша пищови, само да има полза, господи!

— Добре — постави чертата кметът, като разбра, че май няма да се измъкне от идеята за фермата и телевизионния репортаж. — Така решаваме. Гена, съгласувай със Зоя Григоревна и с моите графици кога отиваме. Щом съм готов за общуване с журналисти, Валентина ще се свърже с тях.

Валентина беше прессекретар на кмета. Лампичката „демократ“ още светеше, затова той първо спомена заетостта на генералната директорка, а чак след това — своите графици. Това ставаше автоматично, без каквито и да било усилия. Константин Смелков се занимаваше с ръководене отдавна и осъзнатата необходимост от някои правила също толкова отдавна му бе станала просто навик.

СРЯДА

Юрий Коротков с наслада изпружи крака и се намести на удобната седалка в бизнес класа.

— Колко е просторничко — доволно отбеляза той и огледа пълния с пътници салон на самолета. — Никога не съм пътешествал в такива условия. А ти?

Настя кимна, без да повдигне глава — събуваше маратонките, за да нахлузи дебелите чорапи, които авиокомпанията даваше заедно с пътническия комплект.

— Случвало ми се е — каза тя, когато приключи манипулациите по преобуването, — но не често. Благодарение на Стасов. В случаите, когато клиентът е изисквал моето присъствие някъде извън Москва, той винаги уговаряше райдър2. Модерна думичка, вече я употребяват не само за звездите на шоубизнеса.

— А сега — благодарение на братлето ти. Явно не му се свидят парите за начинанията му — позасмя се Коротков. — Хайде, разказвай, сподели информация.

Настя отвори папката, която извади от чантата си, и докато траеше полетът, преразказа на Юрий какво бе научила през своя ден за подготовка.

— Значи, във Вербицк нямаме на кого много-много да разчитаме — констатира Коротков. — Банката на Сашка, по-точно нейният филиал, началникът на управлението на вътрешните работи и някакъв стар опиянчен оперативен работник — ето го целия резерв на щаба на главнокомандващия. Разбира се, от банката ще ни помогнат с битовите въпроси и с информация за бизнеса в града, а началникът на милицията ще ни следи изкъсо и с нищо няма да ни е от помощ, това е ясно. Виж, старият оперативен работник е ценен кадър, важното е да не изпадне в запой. Но само той не стига… Друго си е да имахме поне едно човече от икономическата полиция и един спец по организираната престъпност, който познава разпределението на силите в местния криминалитет. Е, добре де, каквото — такова.

— Ако потрябва, ще потърсим, чичо Назар обеща да поразпита в съседните области.

вернуться

2

От англ. Rider — допълнителни точки към договор според изискванията на изпълнителя. — Б.пр.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 167
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)