Кралят на казиното

— Момент — посмекчи се тонът.

След секунди ключалката на металната врата изщрака.

— Заповядайте, господин Уест.

Пред входа на къщата мъжът бе посрещнат от двама бодигардове и единият набързо приплъзна скенер по дрехите му.

— Не нося оръжие.

Бодигардът нищо не отговори и му направи знак да го последва. Минаха през няколко стаи, обзаведени с изискан вкус, което донякъде изненада посетителя, и се качиха в просторен кабинет с мебели от карелска бреза, изработени по поръчка. Иззад писалището, направено във вид на морска лодка, стана едър, около четиридесетгодишен мъж — стопанинът на вилата Алберт Георгиевич Попов-Городецки.

— Слушам ви — погледна той посетителя и добави: — Разполагате с не повече от десет минути.

— Ще ми стигнат и пет — подавайки служебната си карта, отговори непознатият.

— „Василиев, Андрей Андреевич. Специален кореспондент на телевизията“ — прочете Городецки и въпросително погледна мъжа. — А къде е Робърт Уест?

— Пред вас.

— Не разбирам, уважаеми…

— За обществото и вие сте Попов-Городецки, но за хората от добре познатите ви среди сте просто Попа.

— Струва ми се, ставате нахален…

— Няма да се вместя в пет минути — прекъсна го Андрей. — Играете ли на „двайсет и едно“?

Городецки, който в момента палеше цигара, се задави от изненада и се закашля.

— Правилно ли чух, господин Уест? На „двайсет и едно“?

— Залагам всякаква сума.

Городецки се позамисли дали няма насреща си някакъв луд или още по-лошо — ченге от „Детски свят“, както бе наречен в определени кръгове комплексът от сгради на „Лубянка“. И дали да не предложи на тоя нахалник бързо да напусне къщата му. Но посетителят, сякаш доловил тези мисли, го изпревари:

— Нито съм луд, нито пък агент от ФСБ. За мен е съвсем лесно да изпразня касите на всички столични казина, към които вие имате известно отношение, но с печалбите си не бих стигнал и до най-близката тоалетна. Ще играем ли?

Той извади неразпечатано тесте карти, разкъса целофана и демонстрира няколко такива розетки, че неволно събуди уважение у Городецки. Алберт Георгиевич беше хазартен тип по природа и внезапно усетил познатата треска, отсече:

— Да започваме. Какво имахте предвид с думите „всякаква сума“?

— Именно всякаква.

— Ще играем с налични. Колко залагате?

— Това са ми последните — сложи на масата пред себе си две стодоларови банкноти Андрей Андреевич Василиев, наричан още Робърт Уест.

— Дребничка миза — подсмихна се Городецки, като изтегли чекмеджето и извади също такава сума.

След една-две минути двестата долара на Городецки отидоха при Андрей.

Алберт Георгиевич извади цяла пачка и отдели четири банкноти, като внимателно следеше тънките пъргави пръсти на Василиев, докато той размесваше картите.