Кралят на казиното

Турецки набра номера на своята помощничка.

— Лиля, я ела за малко… Какъв плик? Не го виждам… Ъхъ! Намерих го. — Той отвори плика и извади от него пачка великолепно направени цветни снимки. — Хайде, идвай, че след пет минути ще довтаса Грязнов… Как, вече е при тебе?… Чака да стане шест? И откога пък е толкова точен? Добре, елате двамата.

Не беше успял да прегледа и десетина снимки, когато в кабинета влязоха Лилия Федотова и Вячеслав Грязнов.

— Кой ги е правил? — попита Слава, вземайки напосоки една.

— Прибирай си израстъците! — скастри го Турецки и дръпна снимката от ръцете му.

— Много си нервен бе, момче! — добродушно реагира Грязнов. — Я по-спокойно. Тя не иска да се преселва при мен. — Но когато видя, че приятелят му не е в настроение за шеги, седна и каза: — Мълча като риба.

Турецки продължи да разучава една по една фотографиите, като ги трупаше настрани, накрая побутна цялата купчина към Слава.

— На да се полюбуваш на твоите „подопечни“.

Грязнов мълчаливо запрехвърля снимките, но скоро явно не издържа и гневно възкликна:

— Я виж къде са се набутали тия мърши! И в какво общество! Да не е някакъв прием, а?

— Да. Пресцентърът на Белия дом — поясни Лиля.

— Попов-Городецки, Фима Фишкин… Все вълци от подземния свят! И то с кого! Смятай, че тук е целият Президентски съвет! А какво плюскане и пиячка е по масите, леле-мале!

— Ходил съм на техни приеми. Символични сандвичета и по бутилка за трима — взря се в снимката Турецки. — А това тук си е направо гуляй с баровски размах.