Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
— Сега на Земята има двама.
Тя кимна.
— Но само толкова. Ако Ру е разрушил портала, това означава, че повече не могат да дойдат. Поне това е нещо.
Клеър вдигна поглед, за да срещне за момент този на Томас в огледалото.
— Ру разруши портала, което означава, че никой не може да дойде… нито да отиде обратно там. Не и докато не го изгради отново, което отнема време и е сложно. — Тя стисна устни. — Ако още е жив.
— Знаем колко е трудно да се създаде портал, Клеър. Опитвахме се да го направим през последните единадесет месеца, за да те изтеглим. — Тя трепна изненадано, но Томас продължи. — Зная, че отказа да се върнеш с мен, Клеър, но изглеждаше несигурна за решението си да останеш.
Тя наведе глава и заразглежда обутите си в дънки колена.
— Беше ме страх да изоставя живота, който познавах, но част от мен искаше да се върне с теб онази нощ.
— Така си и помислих.
— Страхът надделя — довърши тя, преглъщайки с усилие. — Липсваше ми Земята, която помнех, но се страхувах да напусна Юдай.
Той срещна погледа й в огледалото за обратно виждане.
— И ето те сега тук, въпреки страха ти.
— Да.
— Беше ли наказана задето ми помогна да избягам, Клеър?
Тази нощ бе прогорена в паметта й. Бе прекарала седмици, обгрижвайки Томас след мъченията, които Ру му прилагаше, със седмици планира бягството му. В нощта, когато осъществи плановете си и помогна на Томас да стигне от килията си до стаята с портала, Итрай бяха разкрили предателството й. Бе имало битка, но тя бе научила Томас как да победи дааеман с магията си на елемента земя и с борба успешно си бяха извоювали пътя надолу по коридорите на Иристрай.
Бе предала Итрай от вярност към аемона, защото и тя бе такава. Бе го направила, за да покаже на Ру, че не е негова, че не я е пречупил и не трябва да я приема за даденост. Бе го направила, за да покаже на Итрай, че може да го направи, за да им докаже силата си. И най-накрая, бе го направила в чест на любовта, която споделяха Томас и Изабел.
— Да, бях наказана, но не много лошо. — Тя се замисли. — Е, беше достатъчно лошо. Ру ме осакати магически за шест месеца.
Томас я погледна в огледалото.
— Но не те нараниха? Много се притеснявах, че са те наранили физически.
Тя поклати глава.
— Ру никога не би позволил да ми се случи нещо, без значение колко ужасно е престъплението ми. — Клеър направи пауза. — До сега, във всеки случай.
— Ти си ценна за Ру, нали?
Тя сви рамо.
— Аз съм магическа чудатост на Юдай. Отклонение… негово забавление.
— Какво, като домашен любимец? — изръмжа Адам до нея.
— Не, аз съм повече от това. Аз съм слуга, прислужница, но Ру е емоционално привързан към мен. Макар че съм негова собственост.
Ръката на Адам се стегна около нея.
— Вече не си.
До този момент не бе осъзнала, че вече е свободна. Безгрижие припламна за кратко в гърдите й, точно преди сантименталността да я накара да се осъзнае.
Тя поклати глава.
— Ру ще дойде за мен. — Тя направи пауза и си пое дъх. — Оставам си негова собственост.
Тео заговори за пръв път, обръщайки се към нея.
— Първо трябва да се погрижим за демоните Атрика. След това ще мислим как да се справим с пазителя ти. — Той оголи зъби за кратко, карайки Клеър да си мисли, че той вероятно вече има някаква идея за това, което иска да стори на Ру. — Но ти си нечия собственост, единствено ако ти самата избереш да бъдеш такава. — Той се обърна обратно.
— Атрика ще тръгнат след мен без съмнение — каза Клеър. — Могат да ме подушат от голямо разстояние, заради природата на магията ми. Също така свободно използват кървава магия, за разлика от Итрай. Не зная много за кървавата магия, но може би имат достъп до проследяващо заклинание.
Томас й хвърли бърз поглед в огледалото.
— Затова бягаме. В момента. Когато има достатъчно разстояние между нас и тези момчета, ще спрем и ще се прегрупираме, ще решим къде да отидем след това.
— Какво? Ние? — Клеър се наклони напред. — Не, Томас. Няма да ти позволя да се замесваш в това повече, отколкото вече си. Ами Изабел? Трябва да я защитиш от заплахата, която доведох със себе си.