Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
— Вътре ще намериш дрехи за преобличане и перука. Върви и се преоблечи.
Дишайки тежко повече заради чистия страх, отколкото заради физическото натоварване, тя веднага свали горнището на пижамата си.
— О, мамка му — въздъхна Адам. Обърна се.
Тя не носеше никакво бельо отдолу.
Упс.
Клеър приключи с обличането, спомняйки си със закъснение, че привичките на Земята бяха различни от тези на Юдай. Майка й го бе обяснила, преди да умре.
— Съжалявам, но сега моментът не е подходящ за скромност. — Тя хвърли болничното си облекло в ъгъла, сменяйки го изцяло, с изключение на пантофите.
Адам се обърна, а на устата му се разпростря усмивка.
— Да съм казал, че имам нещо против?
Бузите на Клеър пламнаха и тя нахлупи русата перука върху главата си. Тя скриваше дългата й къдрава, тъмна коса.
На Юдай може и да беше забравяла да се облича всеки ден, да ходи гола през цялото време, а демоните Итрай нямаше да я удостоят с нещо повече от любопитен поглед. Не, че не я виждаха по сексуален начин, по-скоро уважаваха статуса й на жена по такъв формален, овладян начин, че никога не изпускаха либидото си от контрол. Никога не биха обърнали внимание на възбудата си или да коментират красотата й на глас. Тя бе в пълна безопасност от тях.
Бе важно да запомни, че мъжете аемон бяха различни. Щяха да я гледат по начин, по който Итрай не бяха — като благоразположен към тях сексуален обект — и, по думите на всички, нямаше да имат същото въздържание и дисциплина като Итрай.
Това бе нещо, с което трябваше да свикне. Нещо важно за запомняне.
Той сграбчи ръката й и отново открехна вратата.
— Добре, хайде. Трябва да се махнем от тази сграда. Адът се отприщи на Земята. — Адам я придърпа зад себе си, когато се измъкна навън в коридора отвъд вратата.
Двама полицаи бързаха надолу по коридора покрай тях, към асансьорите, с ръце на служебните си револвери.
— Томас каза, ако се разделим, да излезем през изхода на Спешното отделение. — Адам я теглеше надолу по коридора покрай хора в инвалидни колички и върху носилки, които бяха придружени от лекари или медицински сестри.
Проправиха си път през чакалнята на Спешното отделение. Клеър гледаше внимателно: имаше жена с окървавен крак, зачервено дете, което изглеждаше уморено и мъж, който се държеше за корема сред чакащото множество. Адам я преведе през автоматични, плъзгащи се врати и на блажено свежия въздух.
Лъскав, сребрист автомобил спря пред тях със скърцане на гуми. Тъмният земен магьосник наречен Тео седеше на предната седалка. Томас шофираше.
— Качвайте се бързо — нареди Тео.
Адам отвори задната врата, бутна я вътре и бързо я последва. Тя се озова с буза върху кожената тапицерия, а едрото тяло на Адам я приковаваше, докато Томас потегли бързо.
Огненият магьосник й помогна да седне и тя се намери притисната до него, с ръката му около себе си. Топлината му я успокои, затова той не се отдръпна.
Томас й хвърли поглед в огледалото за обратно виждане.
— Здрасти, Клеър. — Погледът му бе топъл, нежен. Като на брат.
Сърцето й се свлече в краката й и тя осъзна, че все още храни, някъде дълбоко в себе си, малко пламъче към този мъж. Глупаво. Тя знаеше пределно ясно, че сърцето му принадлежи на друга.
Клеър се протегна и прокара пръсти през по-тъмната му от обсидиан коса. Напук на всичко, тя се ухили.
— Пак е пораснала.
— Всичко повредено заздравява. Радвам се да те видя.
Усмивката й се разшири.
— Е, това е лъжа.
— Добре — поправи се той, със свиване на едното си широко рамо и обезоръжаваща усмивка, проблясваща в огледалото за задно виждане. — Бих предпочел да беше при други обстоятелства. — Той направи пауза. — Какво правиш на Земята и можеш ли да ми кажеш защо току-що избягахме на двама демона Атрика, Клеър?
Тя си пое въздух, издърпа русата перука от главата си и му разказа всичко, което й се бе случило през последните четиридесет и осем часа.
— Не мога да използвам магията си — завърши тя. — Ру ми даде тази топка… тази… тази сила, която Атрика искат толкова много и след това ме бутна през портала. Все още не знам как да управлявам тази дааеманска магия. Мисля, че е оръжие, което наричат „елиумът“ и може да ме убие или пък тези около мен, ако опитам. В изблик на чисто отчаяние, в болницата използвах само собствената си магия, за да се свържа с въздушните магьосници. — Тя заобръща изкуствената коса в скута си. — Помниш колко трудно бе да убиеш един Атрика…