Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Защо не се събужда!? — повтаряше Джеръмайъс. — Не можеш ли да направиш нещо?

— Тихо, момче, правя, каквото мога. — Херцогиня Гутрун се наведе и отново докосна лицето на Лелет. — Хладна е, няма треска.

— Тогава какво й е? — Джеръмайъс изглеждаше като обезумял. — Толкова време се опитвах да я събудя, но тя не помръдва!

— Нека я покрия с още една завивка — предложи Воршева.

Беше направила място за момичето да я сложат до нея в леглото, но Гутрун не разреши, уплашена, че Лелет е болна от нещо, от което може да се зарази и Воршева. Затова Джеръмайъс внимателно беше сложил отпуснатото дете на едно одеяло на пода.

— Лежи си, аз ще се погрижа за нея — каза херцогинята на Воршева. — Не бива да се притесняваме чак толкова.

Принц Джосуа влезе и възкликна:

— Вече не ни ли се струпаха прекалено много неприятности? Стражът ми каза, че някой е болен. Воршева? Добре ли си?

— Да, Джосуа. Но Лелет… не можем да я събудим.

Влезе и херцог Исгримнур. Накуцваше.

— Уф, че безкрайно препускане! И нито следа от Мириамел — изръмжа той. — Остава ни да се надяваме, че Хотвиг и неговите тритинги ще имат повече късмет от нас.

— Мириамел? — попита Воршева. — И с нея ли се е случило нещо?

— Избягала е с младия Саймън — отвърна навъсено Джосуа.

— Проклета нощ! — простена Воршева. — Защо се случва всичко това?

— Честно казано, не мисля, че идеята е на момчето. — Исгримнур се приведе, прегърна съпругата си през раменете и я целуна по врата. — Оставил е писмо, че ще се опита да я върне. — Херцогът присви очи. — Защо момичето е тук? Да не е пострадало от пожара?

— Аз я донесох — отвърна унило Джеръмайъс. — Херцогиня Гутрун ми поръча да се грижа за нея тази нощ.