Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Аз съм — Джосуа! — извика принцът.

И влезе. Гутрун държеше нож и го гледаше освирепяла като приклещен язовец, готова да защити Воршева от всяка опасност. Едва когато го позна, отпусна ножа поуспокоена, но все още нащрек.

— Какво става? Чухме крясъците. Мъжът ми с теб ли е?

— Той е в безопасност, Гутрун. — Джосуа пристъпи до леглото, наведе се, прегърна Воршева и я целуна по челото. — Нападнаха ни поданици на Краля на бурите. Имаме една-единствена, но голяма загуба.

— Кой? — възкликна Воршева и го стисна за ръката.

— Гелое.

Тя изплака.

— Трима норни нападнали Камарис — обясни Джосуа. — Адиту, Гелое и вранът Тиамак му се притекли на помощ. Норните са убити, но Адиту каза, че Гелое е ранена смъртоносно. — Той тръсна глава. — Тя беше най-мъдрата от всички ни. Сега си отиде и няма с кого да я заместим.

Воршева се отпусна в леглото.

— Но тя току-що беше тук, Джосуа! Дойде с Адиту да ме види. И сега е мъртва?

Очите й се напълниха със сълзи.

Джосуа кимна унило.

— Дойдох да се уверя, че сте в безопасност. Сега трябва да вървя да се видя с Исгримнур и останалите, за да обсъдим случилото се и какво да правим. — Той стана, наведе се и отново целуна съпругата си. — Не заспивайте… и дръж в готовност ножа си, Гутрун, докато не изпратя някой да ви пази.

— Друг никой ли не пострада? Гутрун каза, че видяла пожар.

— Изгоря палатката на Камарис. Изглежда, само той е бил нападнат.

Принцът пристъпи към вратата.

— Но, Джосуа — спря го Воршева, — сигурен ли си? Лагерът е твърде голям.

Той пак тръсна глава.

— В нищо не съм сигурен, но не сме чули за други нападения. Скоро ще пратя някой да ви пази. Трябва да тръгвам, Воршева.

— Пусни го да върви, милейди — каза Гутрун. — И се опитай да поспиш. Помисли за детето.

Воршева въздъхна. Джосуа стисна ръката й, след това се обърна и бързо излезе от палатката.