Съдбовният кораб [bg]

За момент Роника остана притихнала. Стисна устни. Струваше ѝ се, че тази Серила си присвоява твърде много власт. Какви бяха новините, които бе скрила? Несъмнено колкото по-скоро се събереше Съветът и съставеше план за възстановяването на реда, толкова по-скоро градът можеше да се излекува. Защо би се противопоставяла на това?

— Керуин, кажи ми. Ако отида при Серила, мислиш ли, че тя ще говори с мен? Или мислиш, че ще ме убият като предателка?

Младият мъж погледна Роника с почуда.

— Не знам — призна той. — Вече не знам на какво са способни собствените ми приятели. Търговецът Дау бе намерен обесен. Жената и децата му са изчезнали. Някои казват, че се е самоубил, след като видял, че късметът се е обърнал срещу него. Други казват, че брата на жена му го е направил, от срам. Никой не говори за това.

Роника мълча известно време. Можеше да се свива тук, в останките от дома си, със знанието, че ако я убиеха, хората нямаше да говорят много за това. Или можеше да намери друго място, на което да се скрие. Но зимата идваше и тя вече беше решила, че няма да си отиде мирно. Може би сблъсъкът бе единственият останал изход. Поне щеше да получи удоволствието да изкаже и своето мнение, преди някой да я убие.

— Можеш ли да занесеш съобщение на Серила от мен? Къде е отседнала?

— Заела е къщата на Давад Рестарт. Но моля ви, не смея да отнеса съобщение. Ако баща ми разбере…

— Разбира се — рязко го прекъсна тя. Можеше да го засрами и така да го накара да отиде. Само трябваше да намекне, че Малта би го сметнала за страхливец, ако не го направи. Но нямаше да използва момчето, за да опипа почвата. Какъв смисъл имаше да пожертва Керуин, за да подсигури безопасността си? Щеше сама да отиде. Достатъчно дълго се бе свивала в дома си.

Изправи се.

— Прибирай се у дома, Керуин. И стой там. Слушай баща си.

Младият мъж се изправи бавно. Обходи я с поглед, след което извърна глава, засрамен заради нея.

— Вие… добре ли се справяте тук сама? Имате ли достатъчно храна?

— Добре съм. Благодаря, че попита. — Почувства се необичайно трогната от загрижеността му. Погледна надолу към изцапаните от градината ръце и пръстта под ноктите. Удържа на подтика да прибере ръце зад гърба си.

Керуин пое дъх.

— Ще кажете ли на Малта, че съм наминал и че се притеснявах за нея?

— Ще ѝ кажа. Следващия път, когато я видя. Но това може да не е скоро. Сега се прибирай. Подчинявай се на баща си. Сигурна съм, че си има достатъчно тревоги и без да се излагаш на опасност.

Това го накара да застане малко по-изправен. Усмивка докосна устните му.

— Зная. Но трябваше да дойда, нали разбирате. Не можех да стоя спокойно, докато не знаех какво се е случило с нея. — Той замълча. — Може ли да кажа и на Дело?

Момичето беше сред най-големите клюкарки в града. Роника реши, че Керуин не знае достатъчно, че да е заплаха.