Съдбовният кораб [bg]

Междувременно битката на пристанището беше в разгара си. Калсидските галери, които вече бяха на котва, преобразени като джамаилски патрули, бяха едното рамо на клещите. Калсидските кораби, довели сатрапа, представляваха другото. Между тях бяха заклещени бингтаунските живи и търговски кораби, както и по-големите риболовни съдове на имигрантите от Трите кораба. В крайна сметка сплотените малки лодки на народа от Трите кораба бяха предопределили изхода на битката. В тъмното, тесните риболовни лодки бяха успели да се изплъзнат на големите калсидски кораби. Ненадейно, в корпусите на корабите или по палубите им се заразбиваха гърнета с горящо масло и катран. Изведнъж калсидските кораби се оказаха заети да гасят пожарите, за да предпазят съдовете в пристанището. Като комари, тормозещи бикове, малките лодки бяха успели в атаката си и бяха блокирали устието на пристанището. Калсидските бойци на кейовете и в Бингтаун бяха ужасени да видят корабите си изкарани от Пристанищния град. Сега, изоставените нашественици трябваше да се бият за живота си. Битката бе продължила с бингтаунските кораби, впуснали се в преследване на калсидците в открито море.

Сутринта, след като звуците от бунтове и метежи бяха заглъхнали, през улиците се виеше дим, носен от летния бриз. За момент бингтаунските Търговци отново владееха пристанището си. В затишието Роника бе подтикнала дъщеря си и внуците си да потърсят подслон в Дъждовните земи. Кефрия, Силдин и зле ранената Малта бяха успели да избягат с жив кораб. Роника остана. Имаше да се погрижи за някои лични работи, преди самата тя да потърси убежище. Беше скрила семейните документи на тайното място, което Ефрън отдавна бе установил. После двете с Рейч бяха събрали набързо храна и дрехи и се бяха отправили към фермата Ингълби. Точно това владение на Вестрит беше далеч от Бингтаун и Роника вярваше, че е и достатъчно скромно, за да са в безопасност.

Този ден тя бе направила една кратка обиколка, като се бе върнала до мястото, където предишната нощ каретата на Давад Рестарт бе попаднала в засада. Беше напуснала пътя и се бе спуснала надолу по склона, покрай преобърнатата карета, до тялото на Давад. Бе го покрила с платнище, тъй като не бе имала силата да вземе тялото му и да го погребе. Той се беше отчуждил от останалата част от семейството си, а Роника не беше толкова глупава, че да помоли Рейч за помощ. На мъжа, който беше бил неин приятел през по-голямата част от живота ѝ и опасна отговорност последните няколко години, тя можеше да предложи само тази последна, жалка почит. Опита се да намери думи, които да произнесе над тялото, но успя само да поклати глава.