Съдбовният кораб [bg]

— Съветничке?

Серила вдигна поглед от картата, която разглеждаше. Прислужникът на вратата на кабинета гледаше почтително в краката си.

— Да? — удостои го с отговор тя.

— Една жена иска да ви види.

— Заета съм. Ще трябва да се върне в по-подходящо време. — Тя леко се подразни. Той трябваше да знае, че не иска повече посетители за днес. Беше късно, а беше прекарала целия следобед в задушна стая, пълна с Търговци, като се опитваше да ги накара да се вразумят. Те се караха за най-очевидните неща. Някои все още настояваха, че трябва да има гласуване на Съвета, преди да признаят властта ѝ над тях. Търговецът Ларфа доста грубо бе изложил, че Бингтаун трябва да разрешава бингтаунските работи без какъвто и да било съвет от Джамаилия. Беше изключително дразнещо. Беше им показала пълномощното, което бе издействала от сатрапа. Беше го написала сама и знаеше, че е неоспоримо. Защо не искаха да признаят, че тя разполага с властта на сатрапа и че Бингтаун бе под тази власт?

Посъветва се с диаграмата на Бингтаун още веднъж. Досега Търговците бяха успели да запазят пристанището си отворено, но това беше за сметка на всякакво търгуване. При тези обстоятелства градът нямаше да оцелее дълго. И калсидците го знаеха много добре. Не беше необходимо да нахлуват и да превземат Бингтаун веднага. Търговията бе душата на града и калсидците бавно, но сигурно я удушаваха.

Упоритите Търговци отказваха да видят очевидното. Бингтаун беше самотно селище на враждебно крайбрежие. Никога не бе могъл да се изхранва сам. Как можеше да се противопостави на яростната атака на войнствена държава като Калсид? Беше попитала това лидерите на Съвета. Те бяха отговорили, че са го правили преди и пак ще го направят. Но в тези предишни пъти мощта на Джамаилия бе била зад гърба им. И не бе трябвало да си съперничат с Нови Търговци в редиците им, които биха приветствали едно калсидско нашествие. Много Нови Търговци имаха близки връзки с Калсид, тъй като това бе основният пазар за робите, които вкарваха през Бингтаун.

Отново обмисли птичето писмо, което Род Каерн беше засякъл и ѝ беше донесъл. То обещаваше, че джамаилската флота ще отплава скоро, за да отмъсти на покварените и бунтовни Стари Търговци за убийството на сатрапа. Само мисълта за това я караше да изстива. Съобщението бе пристигнало твърде скоро. Никоя птица не можеше да лети толкова бързо. За нея това означаваше, че конспирацията се разпростираше надалеч и стигаше до благородниците на самия град Джамаилия. Който и да бе изпратил птицата до Джамаилия, бе очаквал, че сатрапът ще бъде убит и че доказателствата ще сочат към Старите Търговци. Бързината на отправения отговор показваше, че отговорилият е очаквал съобщението.