Доктор Смърт [bg]

5.

Алиби.

След телефонния разговор с Ричард изпитах желание да изляза от къщата. Налях чаша кафе на Робин и я отнесох в градината заедно със своята. Минах покрай лехата с многогодишни цветя, които Робин бе засадила през зимата, и продължих по извитото мостче към шадравана и водопада. След като оставих чашите на една каменна пейка, спрях да хвърля храна на рибите. Те се устремиха към мен още преди трошиците да достигнат до повърхността, и се завъртяха в сложни спирали до ръба. Оловносивото небе придаваше на водата тъмен цвят, а на люспите им — металически блясък. Въздухът бе хладен и в него не се долавяше никакъв мирис. Всичко бе неподвижно, както бе на местопрестъплението, но зеленината и водата разсейваха чувството за мъртвило.

По възвишенията септемврийската мъгла понякога става гъста. Имението ни е малко и уединено, защото се намира до незастроимата западна граница и е заобиколено от стари борове, които създават илюзията за усамотение. Тази сутрин върховете на дърветата бяха забулени в сив воал.

Приклекнах и протегнах пръстите си към по-едрия шаран. Неведнъж си бях казвал, че животът е нещо преходно и че съм късметлия да живея сред такава красота и относително спокойствие. Баща ми се бе погубил с алкохол, а майка ми геройски устояваше на изпитания, но винаги бе тъжна. Лично аз не можех да се оплача от нищо. Миналото не е усмирителна риза, но понякога притиска хората, свикнали отрано да понасят изпитания — като ужасно тясна дреха.

От ателието не се чуваше шум, но след малко зазвуча ритмичното почукване на длетото на Робин. Едноетажната постройка бе умалено копие на къщата — с високи прозорци и стара чамова врата, спасена от Робин преди разрушаването на някаква къща в центъра. Надникнах вътре и чух тиха музика — Рай Кудър. Робин бе на работната си скамейка, с коси, вързани с червена забрадка, и сив дънков гащеризон върху черна тениска. Бе така ниско приведена, че неизбежно преди залез-слънце щеше да я заболи гърбът. Не ме чу, когато влязох. Гладките й стройни ръце дълбаеха с длетото парче смърч от Аляска, вече добило форма на китара. До краката й се търкаляха стърготини, върху купчина от които удобно се бе излегнал Спайк. Едрото му тяло бе почти заровено в тях и се чуваше тихото му похъркване.