Доктор Смърт [bg]

— Благодаря, скъпи. — Докосна лицето ми. Спайк изръмжа по-силно. — Не се безпокой — обърна се тя към кучето. — Ти все още си моят красавец.

Остави чашата и обви ръце около врата ми. Спайк се опита да излае, но отслабналият му кучешки ларинкс издаде само тих, дрезгав звук.

— О, Спайки — каза му тя, докато прокарваше пръсти през косите ми.

— Ако не престанеш да го глезиш — предупредих я, — аз ще започна да ръмжа.

— Ако не престана с кое?

— С това.

Целунах я и плъзнах ръце надолу по гърба й, а после обратно нагоре. Разтрих плещите и гръбнака й.

— О, действа ми добре. Малко ме наболява.

— Лоша стойка — отбелязах аз. — Никога не съм ти се карал.

— Разбира се, нищо подобно.

Отново се целунахме, по-дълбоко. Тя се отпусна и остави цялото си петдесет и пет килограмово тяло в моите ръце. Топлият й дъх докосна ухото ми, докато разкопчавах презрамките на гащеризона й. Материята се спусна до талията й, но не по-ниско, защото се закачи на облегалката. Погалих лявата й ръка и с наслада проследих стегнатите мускули под гладката й кожа. Пъхнах ръце под тениската й и потърсих точката, всъщност двете точки на гърба й, малко под кръста, в които обикновено чувстваше болка. Робин не минаваше за слаба. Надарена бе с пищни форми, но не изглеждаше пълна, а съблазнително женствена. Имаше тънка талия и можех едновременно да разтривам двете болезнени места с една ръка.

Тя се изви към мен.

— О… много си лош.

— Мислех, че ти е приятно.

— Затова си лош. Трябва да работя.

— Аз също.

Повдигнах брадичката й с една ръка, а с другата обхванах закръгления й ханш. Беше без бижута и грим, но бе намерила време да сложи парфюм и от шията й лъхаше опияняващ аромат.

Отново се върнах на болезнените точки.

— Добре, продължавай — прошепна тя. — Вече успя да ме изкушиш и да отвлечеш вниманието ми.

Пръстите й посегнаха към ципа ми.

— Изкушение? Това е нищо.

Докоснах я. Тя простена. Спайк побесня.

— Чувствам се като лоша майка — промълви Робин и изведе кучето навън.