Доктор Смърт [bg]

— Досещам се защо си ме търсил — каза той. — Навярно предполагаш, че днес ти позвъних по същата причина.

— Смъртта на Мейт.

— Време за празнуване. Онова копеле най-сетне си получи заслуженото.

Не отговорих. Той се засмя.

— Хайде, докторе, бъди честен! Аз приемам предизвикателствата на живота с чувство за хумор. Нима един психолог не би препоръчал това? Нали хуморът помага за преодоляване на изпитания?

— Значи смъртта на Мейт е изпитание за теб?

— Е… — Отново се засмя. — Дори положителните промени са предизвикателства, нали?

— Прав си.

— Питаш се докъде стига моята отмъстителност? Впрочем, когато се е случило, бях извън града. В Сан Франциско. Оглеждах един хотел, собственост на патологично депресирани банкери от Токио. Платили са тридесет милиона за него преди пет години, а сега нямат търпение да го продадат дори на значително по-ниска цена.

— Чудесно — промълвих.

— Разбира се, че е чудесно! Помниш ли онези глупости за заплаха от жълтата раса? „Изгряващото слънце носи лъчите на смъртта, скоро децата ни ще ядат суши за обяд в училище.“ Реалистично, почти колкото Годзила. Всеки цикъл се повтаря, ключът към помъдряването е да доживееш да го постигнеш. — Отново смях. — Онзи кучи син няма вече да се перчи колко е мъдър. Е, това е алибито ми.

— Мислиш ли, че се нуждаеш от алиби?

Това бе първият въпрос, който си бях задал, след като чух за Мейт.

Мълчание. Този път нямаше проблеми с телефонната връзка, чувах дишането му. Когато отново заговори, гласът му издаде напрежение.

— Пошегувах се, докторе. Обадиха ми се от полицията, но предполагам, че работят по някакъв списък на засегнатите лица. Ако ги подредят по вероятност за мотив, аз ще бъда в дъното на таблицата. Копелето е убило още две жени след Джоан. Както и да е, стига толкова по въпроса. Всъщност обаждането ми не беше свързано с Мейт, а със Стейси.

— Как е Стейси?

— Общо взето добре. Ако се интересуваш дали смъртта на онзи негодник я е накарала отново да се сети за майка си, не съм забелязал никакви странни реакции. Не сме и разговаряли за това. Никой не е споменавал за Джоан, откакто Стейси престана да се вижда с теб. Никога не е проявявала любопитство за Мейт. Не си заслужава да затормозява ума си с подобни гадости. В общи линии всички сме добре. Ерик е в „Станфорд“, завърши годината със страхотни оценки и работи върху дипломната си работа с професор по икономика. Този уикенд ще пътувам, за да се видя с него. Може да взема и Стейси, за да разгледа колежа още веднъж.