Заговор [bg]

Следвайки съвета на Дубчек, Мариса се снабди със „скафандър“ от патологията. Никога не й бе хрумвало, че може да пипне болест през очите, но знаеше, че тяхната повърхност е слузеста мембрана и по тази причина — податлива на вирусна атака, така както и лигавицата на носа. Напълно екипирана, тя отиде в кабината на Рихтер и се приготви да взема проби.

Преди да започне, изследва кожата му за обриви. Ръцете му бяха чисти, но върху дясното бедро имаше любопитен зачервен участък с големината на петстотинкова монета. Повдигайки болничния му халат, Мариса забеляза ситен, но отчетлив макулопопуларен изрив, който покриваше по-голямата част от торса му. Беше впечатлена, че Дубчек го е очаквал.

Първо взе кръвната проба, след това напълни контейнера за урина от катетърната торбичка. След като всичко бе запечатано, изми контейнерите от външната страна с натриев хипохлорит и ги сложи във втора чанта. После обля чантата отвън с дезинфектант и едва тогава излезе от стаята.

С втория пациент, Хелън Таунсенд, Мариса процедира по същия начин. Жената също имаше слаб обрив, но не и червен кръг върху бедрото или някъде другаде. Изглеждаше не чак толкова зле, колкото Рихтер, но като цяло всички се чувстваха зле и не можеха да отговарят на въпросите й. Само Алан Мойър успя да събере достатъчно сили, за да възрази. Първоначално не позволи на Мариса да му вземе кръв, докато не му каже каква е диагнозата му. Беше ужасен. Когато му каза истината — че не знае от какво е болен и че точно затова се нуждае от пробите, мъжът най-сетне отстъпи.

Колкото до маймуната, Мариса не успя да вземе кръв. Човекът, който се грижеше за нея, не беше идвал целия ден. Маймуната изглеждаше здрава, но не и дружелюбна.

След като подготви пратката и се увери, че всичко е добре затворено и че няма опасност въглеродният диоксид от сухия лед да проникне в пробите, тя лично се отправи към аерогарата, за да ги изпрати в Атланта.

Когато се върна, Мариса реши да отиде в малката библиотека на клиниката. Бързо прегледа заглавията за треска Ласа, както и за вирусите Марбург и Ебола. Вече напълно разбираше вълнението на Дубчек. Това бяха най-смъртоносните вируси, познати изобщо.

На петия етаж всичките осем пациенти бяха изолирани в отделно крило. Установи, че картоните на амбулаторните пациенти, които бе поръчала, са пристигнали, и седна да ги прегледа.