Заговор [bg]

— Изолиран ли е?

— Дотолкова, доколкото може да се направи това долу. Подготвяме изолационно крило горе на петия етаж. Ще преместим там всички, когато е готово.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — каза Мариса. — За момента препоръчвам не спешните лабораторни изследвания да се отложат.

— Няма проблем — съгласи се д-р Наварес. — Ами това момче долу? Искате ли да го видите?

— Тръгвам веднага.

По пътя към спешното тя не можеше да се отърве от предчувствието, че са пред прага на огромна епидемия. Що се отнася до лаборанта, съществуваха две еднакво обезпокоителни вероятности: първата — че е пипнал болестта по същия начин, както и другите, т.е. от някакъв действащ източник на смъртоносен вирус в клиника „Рихтер“; вторият — според Мариса по-вероятен — че е бил изложен на агента, докато е работил със заразен материал от съществуващите случаи.

Персоналът на спешното отделение беше приел новия пациент в една от психиатричните кабини. На вратата висеше табелка с надпис „Не влизай“. Мариса прочете картона на новопостъпилия. Беше двайсет и четири годишен, казваше се Алан Мойър. Температурата му беше над четиридесет и два градуса. След като надяна предпазен халат, маска, шапка, ръкавици и обувки, Мариса влезе в малкото помещение. Пациентът я погледна с изцъклените си очи.

— Виждам, че не се чувствате много добре — въздъхна тя.

— Чувствам се така, сякаш през мен е минал трактор — опита да се пошегува Алан. — Никога не ми е било толкова зле, дори когато имах грип миналата година.

— Какво усетихте в началото?

— Главоболие — отвърна Алан. Той потупа с пръсти слепоочията си. — Точно тук. Болката беше ужасна. Може ли да ми дадете нещо против нея?

— А студени тръпки?

— Да, след главоболието започна да ме втриса.

— Да ви се е случило нещо неестествено в лабораторията през последната седмица?

— Например? — Алан затвори очи. — Спечелих на залагане за последния мач на „Лейкърс“.

— Повече ме интересува в професионално отношение. Да сте бил ухапан от някое животно?

— Не. Никога не съм се занимавал с животни. Какво не е наред с мен?

— А д-р Рихтер? Познавате ли го?

— Разбира се. Всички познават д-р Рихтер. О, спомних си нещо. Убодох се с иглата на вакуумиращия контейнер. Това не ми се е случвало никога преди.

— Спомняте ли си името на пациента върху контейнера?

— Не. Единственото, което си спомням, е, че типът няма СПИН. Бях се притеснил, затова погледнах диагнозата.