Венецианското предателство [bg]

Малоун запали осветлението.

Бяха й разказали за инцидента миналата есен, когато бившата съпруга на Малоун се беше появила, както и за пожара в книжарницата. Но сега видя, че реставраторите бяха свършили наистина забележителна работа и вътрешността бе възвърнала старинния си вид.

— Поздравления за майсторството — подхвърли тя.

— Исках да изглежда както преди — кимна Торвалдсен. — В тази сграда има твърде много история, за да позволим да бъде разрушена от някакви фанатици.

— Искаш ли да свалиш мокрите дрехи? — попита я Малоун.

— Няма ли първо да изпратим Хенрик? — вдигна вежди тя.

— Чувам, че обичал да гледа — ухили се Малоун.

— Звучи интересно, но тази вечер нямам настроение — влезе в тон Торвалдсен.

На Касиопея също не й беше до забавления.

— И така съм си добре — отвърна тя. — Кожата съхне бързо. Това е една от причините да я използвам за работно облекло.

— А каква работа трябваше да свършиш тази вечер?

— Сигурен ли си, че искаш да узнаеш? Нали непрекъснато повтаряш, че си продавач на антикварни книги, а не оперативен агент? Че отдавна си се оттеглил и други подобни глупости?

— Ти ми изпрати имейл с покана за среща пред музея утре сутринта. Но от това, което ми каза по време на пожара, разбрах, че утре там нямаше да има никакъв музей.

— Ето защо ти определих среща там — отвърна тя и седна на едно от креслата. — Кажи му, Хенрик.

Малоун й харесваше. Беше умен, самоуверен и хубав. Забеляза го още при първата им среща във Франция миналата година. На всичкото отгоре беше невероятен юрист, който в продължение на дванайсет години беше работил в специалния отдел, наречен проект „Магелан“ към Министерството на правосъдието. Преди две години той беше напуснал държавната служба, за да купи книжарницата на Торвалдсен в Копенхаген. Беше прям и понякога груб, също като нея. Но тя харесваше одухотвореното му лице, закачливите пламъчета в яркозелените му очи, пепеляворусата му коса и спортната фигура. Знаеше, че е някъде около четирийсет и пет, но се виждаше, че все още е в разцвета на силите си, вероятно благодарение на силното му младежко излъчване.

И му завиждаше.

Времето. За нея то изтичаше твърде бързо.

— Котън — започна Торвалдсен. — През последните три месеца на различни места в Европа пламнаха пожари. Започнаха във Франция, а после в Испания, Белгия и Швейцария. Подобни на този, на който току-що станахме свидетели. Полицията на споменатите държави установи умисъл, но не и връзка между отделните пожари. Две от сградите изгоряха до основи. Те се намираха извън големите градове и никой не им обърна внимание. Всичките четири пожара избухнаха в необитавани частни резиденции. Днешният е първият в обществена сграда.

— Каква е връзката между тях? — попита Малоун.

— Знаем какво търсят — обади се Касиопея. — Слонски медальони.