Бъдеще [bg]

Ние сме венецът на собственото ни творение.

И нашият чертог е новата Европа.

Земя на щастието и справедливостта, където всеки се ражда безсмъртен, където правото на безсмъртие е толкова свещено и неотменимо, колкото и правото на живот.

Земя на хората, които за пръв път в човешката история са свободни от страха, които не са длъжни да живеят всеки ден така, сякаш им е последен. Хора, които могат, без да са притиснати от процесите на загниване в своето тяло чувал, да мислят не в категориите дни и години, а в мащаби, достойни за вселената. Които могат безкрайно да се усъвършенстват в науките и уменията, да усъвършенстват света - и самите себе си.

Вече няма смисъл да се съревноваваме с Бога, защото ние отдавна сме се изравнили с него. По-рано вечен е бил само той, сега всеки е такъв. Ние се качихме и на небесата, защото сега всеки от нас е бог, защото сега те са си наши по право.

Него даже не сме го сваляли, той сам си избяга, обръснал брадата си и преоблечен в женска рокля, и сега броди някъде сред нас, живее в куб два на два метра и лапа антидепресанти на закуска.

Асансьорът е изпълзял двайсет нива по-надолу; през мъглата и дима се виждат основите на кулите. Останало е още малко.

- Ето какво ще ти кажа. Ти живееш в най-хубавото от времената, които са били на тази планета. Не е имало по-щастливо време, ясно? - обажда се мустакатият и аз се връщам в кабината.

Той като че ли говори с хулигана, с този юноша с бръснатата глава, но останалите пътници в асансьора също се обръщат към него, заслушват се; лицата на всички са сериозни.

- Само дето щастието не е при всеки, ето каква е работата. Тук, в Европа - да. Но в Русия -нали сам видя в новините какво става. Или как се получи с Индия. Ненапразно всичките ни граници са обсадени с бежанци, напират като въшки. Всички искат да дойдат при нас, защото при нас е далавера, ясно? Няма друго такова място. Няма да вземат да ходят в Америка, я! Няма да им стигнат кинтите за живот там.

Хлапакът се мръщи, но кима, съгласявайки се.

Поглеждам към него. Не ми харесва. Тъпо, злобно лице. Какво прави тук? Тук не му е мястото.

- Ето, ти си роден тук. Безсмъртието ти се полага по право. Провървяло ти е. И какво, мислиш си, че винаги ще бъде така? Смяташ да живееш вечно? Нищо не ти е гарантирано, ето какво ще ти кажа. Нищичко. Защото куп народ се лакоми за далаверата. А всичко хубаво си има край. Водата едва стига, нали? Филтрираме си пикнята и я пием! Мястото едва стига! Пак добре, ако човек има осем кубически метра! Кльопачката... Ти слушаш ли ме?

- Слушам, слушам... - мърмори хулиганът с бръснатата глава.