Вторият периметър [bg]

Макар че алибито му не беше толкова желязно като на подчинените му, Фил Кармоди също отпадна от кръга на заподозрените. Оказа се, че в часа на убийството той е закусвал в ресторант, намиращ се само на пет минути с кола от паркинга, на който Дейв Уитфийлд беше намерил смъртта си. Това означаваше, че за да го убие, Кармоди би трябвало да отсъства от ресторанта минимум петнайсет минути: пет, за да стигне до паркинга, две-три, за да използва ножа и да скрие трупа, плюс нови пет, за да се върне. Келнерката в тази част от салона беше сигурна, че клиентът не се е губил от погледа й за такъв период от време, а след това си спомни, че на два пъти по време на закуската е допълвала чашата му с кафе. След което добави, че Кармоди седял в дъното, близо до задния изход.

Както можеше да се очаква, Махоуни стовари цялата вина върху Демарко.

— Какви ги свърши, Джо? — изрева в слушалката той. — Хатауей искаше само да проверим някакъв пиклив договор, а какво стана?! Племенникът му се прости с живота си! Сигурно си оплескал нещо, Джо!

Демарко беше убеден, че не е оплескал нещата дотам, че да стане причина за убийството на Уитфийлд, но едновременно с това се чувстваше виновен, че не го потърси след разпадането на връзката. Това, което каза на ченгетата, беше чистата истина — той действително не разполагаше с факти, които свързват убийството на Уитфийлд с работата на Нортън и Мълърин. Безпокоеше го само часът на обаждането. Така или иначе, вече не можеше да напусне Бремертън, преди да открие причините за убийството на Уитфийлд.

Ема също реши да остане, макар че спокойно можеше да си тръгне. Тя беше разтревожена и от още нещо освен от убийството. Но не пожела да го сподели с Демарко.

Четирийсет и осем часа след смъртта на Дейв Уитфийлд градската полиция на Бремертън арестува човек, заподозрян в убийството му.