Вторият периметър [bg]

Автор: Лосон Майк
Серия: Джо Демарко #2
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 9789547691414
Переводчик: Веселин Лаптев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Вторият периметър [bg]». Краткое содержание книги:

Майкъл Лосън — авторът на „Вътрешният кръг“ Джо Демарко прилича на наемен убиец от италианската мафия, но всъщност е юрист и работи като „момче за всичко“ за председателя на Камарата на представителите Джон Махоуни. Когато във висшите военни кръгове се появяват подозрения, че в една военноморска база се вършат измами, Джо е изпратен да провери дискретно как стоят нещата. Отегчена от спокойното си ежедневие, към неофициалното му разследване се присъединява старата му приятелка Ема, чието бурно минало включва работа в различни секретни агенции и служби. Привидно дребните измами се оказват параван за нещо много по-страшно — агенти на китайското разузнаване са проникнали в базата, заплашена е сигурността на атомните подводници на САЩ. Ръководител на шпионския екип е жена, която Ема познава от времето на Студената война. Тогава срещата им се е оказала пагубна за Ли Мей — тя загубва кариерата си, любимия си, детето си. Днес живее само с амбицията да си отмъсти и да унищожи Ема. Джо Демарко никога не е имал нищо общо със света на шпионажа, но ето че сега е изправен пред безмилостен противник. Поредното приключение на неотразимия Джо Демарко с още по-запомнящи се герои, неочаквани обрати, страхотен съспенс и чувство за хумор — истинско забавление за почитателите на добрия трилър. Майкъл Лосън е голямото откритие на литературния агент на Джон Гришам.

Перейти на страницу:

В четири от сухите докове се извършваше основен ремонт на подводници, а в петия се намираха още две, които бяха в процес на разглобяване. Шестият и най-големият от всички беше празен. В долната му част имаше скеле от дебели стоманени греди, подготвено да приеме поредния съд — огромен самолетоносач клас „Нимиц“.

Милър им позволи да разгледат дока, в който тъмнееше внушителното туловище на една подводница „Трайдънт“. Дължината на този съд беше около 170 метра, почти колкото две футболни игрища, а на борда му имаше оръжия за масово унищожение, надхвърлящи арсенала на много държави по света. Иначе казано, „Трайдънт“ беше една лъскава и зловеща машина за убиване. Демарко си я представи застинала под повърхността, тиха и напълно незабележима, а ракетните й силози бавно се отварят. След което светът се превръща в огнен ад. Но на глас каза само „Това нещо изглежда наистина огромно“, предизвиквайки учудения поглед на Ема, която явно го помисли за най-големия идиот на света.

Милър предложи да ги представи на началника на Дейв Уитфийлд, който отговаряше за цялостното обучение на ядрените инженери в базата. Оказа се, че шефът е привлекателна тъмнокоса жена на около четирийсет и една-две на име Джейн Шипли, която беше дори по-висока от Ема. Тя ги разведе из владенията си — няколко класни стаи, кабинети за практическа подготовка и голяма, разделена на остъклени клетки зала, в която инструктори и курсанти работеха на своите компютри.

Шипли спря пред клетката, в която работеха Нортън и Мълърин. Тя се намираше в предната част на залата и по нищо не се отличаваше от останалите: две бюра, два стола, два телефона, два компютъра и една кантонерка за документи. Демарко усети желанието на Ема да издърпа чекмеджетата, а също и усилието й да се въздържи.

В дъното на залата имаше огромно хранилище, наподобяващо банков трезор. През отворената му врата се виждаха полици с папки за чертежи и дебели книги, които приличаха на библии или телефонни указатели. Зад малкото бюро до входа седеше жена, която очевидно изпълняваше двойната роля на библиотекар и пазител.

— Какво съхранявате там? — попита Демарко.

— Чертежи на корабни системи и компоненти. Дебелите книги, които виждате, са наръчници за управление на атомните реактори и парните турбини.

В главата му изплуваха думите на Дейв Уитфийлд: наръчниците на атомните реактори ви дават подробна информация за тяхната работа.

Ема огледа хранилището, после бавно се обърна и обхвана с поглед просторната зала.

— В този обект се работи с класифицирана информация, нали?

— Естествено — кимна Шипли. — Нашите инженери се обучават за работа на три различни типа плавателни съдове: самолетоносачи клас „Нимиц“, тактически подводници „Трайдънт“ и щурмови подводници клас „Лос Анджелис“. Разбирате, че не можем да се местим из цялата корабостроителница, за да провеждаме съответните курсове.

— Това ми е ясно — кимна Ема. — Но, от друга страна, тук на едно място е струпано голямо количество секретна информация, нали? — Шипли понечи да отговори, но тя я изпревари със следващия си въпрос: — Качени ли са на дискове тези наръчници? Имам предвид наръчниците за управление на реакторите…

— Да — отговори след кратко колебание Милър. — Това е най-удобният начин да ги допълваме при периодичните промени.

— Кей Пи Ел Ен — промърмори Ема.

Демарко реши, че си прочиства гърлото или изрича някакво непознато за него сквернословие.

— Какво каза? — погледна я с недоумение той.

— Кей Пи Ел Ен — отвърна Ема. — Тук работят с Кей Пи Ел Ен. — Този път думата му прозвуча като някаква срамна болест, предавана по сексуален път. — „Контролирани преносими електронни носители“ — обясни тя, очевидно забелязала дълбокото му недоумение. — Иначе казано, компютърни дискове или дискети, които съдържат класифицирана информация. Електронни носители, които могат да бъдат откраднати, копирани и изпратени по електронната поща. Кей Пи Ел Ен са истински кошмар за службите за сигурност, нали, мистър Милър?

Милър стисна устни и тръсна глава.

— Ние контролираме поверителната информация по-добре, отколкото можете да си представите — твърдо отвърна той. — Особено след Лос Аламос.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?