Четири слепи мишки [bg]

20.

— Пусни я — каза Томас Старки. — Да играем честно. Казахме й, че ще бъдем добри момчета.

Те се облегнаха на събърбъна и оставиха изплашеното момиче да побегне към блатата, давайки й добра преднина.

Старки си нахлупи една от рейнджърските нови жълто-кафяви барети. Бяха сменили черните, още щом в армията също въведоха черни.

— Хайде на първия залог за тази вечер. Когато я хванем, Ванеса ще си бъде още с токчетата. Или мислите, че ще ги изхвърли, момчета? Хайде, господа, залагайте.

— Като нищо ще ги изхвърли — каза Грифин. — Тъпа е, но не чак толкова. Залагам петдесетарка, че ще ги е изхвърлила.

— Тя ще бъде с обувките — заяви Старки. — Такива като нея, дето бачкат на улицата, са тъпи като задници. Залагам стотачка.

Точно в този момент откъм пътя проблеснаха два фара и се насочиха към тях. Кой, по дяволите, можеше да бъде?

— Патрул — каза шепнешком Старки и махна приятелски с ръка към бавно идващата насам патрулка.

— Проблем ли има някакъв? — попита полицаят, спирайки до голямата синя кола. Не си даде труда да слезе.

— Само да пуснем по една вода, полицай. Тръгнали сме към Форт Бенинг — отговори Старки спокойно. В интерес на истината, той изобщо не се плашеше от полицая. Просто изпитваше любопитство каква насока щеше да вземе тази работа. — Запасняци сме.

— Видях ви колата от пътя. И рекох да проверя дали всичко е наред. Нататък са само блата и нищо друго.

— Е, при нас всичко е наред, полицай. Допушваме си цигарите и пак си хващаме пътя. Благодаря за загрижеността.