Четири слепи мишки [bg]

18.

Трите слепи мишки пак бяха във Файетвил и вървяха към Форт Браг — за първи път от няколко месеца насам. Томас Старки, Браунли Харис и Уорън Грифин влязоха през портала на „Път за всички американци“ без никакви проблеми. Имаха работа в базата, имаха и уредена среща.

Седнали в тъмносиния събърбън, тримата мъже бяха необичайно тихи, докато Старки караше. Не бяха влизали в базата от убийството на трите жени насам. Не че мястото се бе променило — в армията нещата се променят много бавно.

— Лично аз можех да мина и без това пътуване — обади се по едно време Браунли Харис от задната седалка.

— Няма никакъв проблем — каза Старки. — Имаме съвсем законна причина да сме тук. Ще допуснем грешка, ако изведнъж спрем да се появяваме в Браг. Не ме разочаровай.

— Ясно ми е — отвърна Харис. — Все пак не ми се нрави да се връщам обратно на местопрестъплението. — Тук той реши да поразведри малко обстановката. — Хей, чували ли сте за диференциалната теория на американските въоръжени сили? Така наречената „приказка за змията“?

— Това не съм го чувал, Браунли — отвърна Грифин и извърна очи към тавана.

Знаеше, че ще последва някакъв виц, най-вероятно тъп.

— Най-напред срещу змията тръгва пехотата. Змията обаче ги подушва и бяга. След това идва авиацията, засича координатите на змията с помощта на джипиеса, но не може да я намери и се връща в базата да зареди и да си починат екипажите. Идва полевата артилерия. Атакува змията с артилерийски бараж от три артилерийски батальона. Избива няколкостотин цивилни и ги минава по графата „неизбежни щети“. Всички участници, включително готвачите, механиците и чиновниците, получават Сребърна звезда.

— А ние, рейнджърите? — попита Грифин, решил да играе играта.

Харис се ухили:

— Идва един-единствен рейнджър, играе си със змията, след това я изяжда.

Старки изхъмка нещо подобно на смях и сви по Армистед стрийт към паркинга на щаба.

— Запомнете, това си е чист бизнес. Така че се дръжте подобаващо, господа.

— Тъй вярно, сър — излаяха в хор Грифин и Харис.

Тримата си взеха куфарчетата, облякоха саката и затегнаха вратовръзките. Представляваха екип по продажбите от фирма „Хеклер енд Кох“ и бяха дошли в Браг да демонстрират оръжията си на военните, и по-конкретно един от пистолетите, който зареден тежеше само килограм и можеше да пробие всички стандартни модели военни бронежилетки.

— Страхотно оръжие — обичаше да казва Томас Старки по време на демонстрациите. — Ако имахме такова във Виетнам, щяхме да спечелим войната.