Смърт по сценарий [bg]

— Вината е моя. Аз се издъних — отговори той.

— Дейв! — прекъсна го Райцфелд.

Хвърлих му един кос поглед и той вдигна ръце в знак на извинение.

— Съжалявам — извини се той, — но не мога да допусна да се самообвинява.

— Господин Уест — започнах отново аз, — моля, просто отговаряйте на въпросите ми. От колко време работите като сценичен оръжейник?

— Имам разрешително за ОПСХП от двайсет и три години и един месец.

— Какво е ОПСХП?

— Оръжия, приспособени за стрелба с халосни патрони — отговори той. — Има сценични оръжия и истински. Сценичните са безвредни, но не са автентични. Затова повечето режисьори предпочитат да използват истински оръжия, заредени с халосни патрони.

— Вие ли доставяте патроните?

— Понякога да, понякога не. Но аз имам пълен контрол над всички ОПСХП на снимачната площадка и винаги последната дума дали едно огнестрелно оръжие е безопасно за използване в сцена, е моя.

— Какво точно се случи днес?

— Пистолетът беше деветмилиметров "Зигзауер Про". Действието във филма се развива през четиридесетте години и ми трябваше пистолет от онова време. Това оръжие беше на доста години, но в отлично състояние. Аз лично го почистих и заредих пълнителя с халосни патрони — каза той и на лицето му се появи бледо подобие на усмивка. — Точно така, както вече ви казах, занимавам се с огнестрелни оръжия от двайсет и три години. Трудно може да объркаш халосен патрон с истински. Вие сте ченге, би трябвало да знаете. Халосните нямат оловен връх. Тези, които аз използвах, имаха пълнеж от червен памук в картонена тръбичка. Напълно безопасни са, освен ако не се стреля с тях наистина от много близко разстояние, но аз бях говорил с режисьора и знаех, че Еди ще бъде на около три метра разстояние.

— По кое време поставихте халосните патрони в пълнителя? — попитах аз.

— Между девет и девет и петнайсет сутринта. Трябваше да започнем снимки в девет и половина, но нещо се беше случило е Еди и се наложи да почакаме няколко часа.

— И къде беше пистолетът през това време?

— Има шкаф, който се заключва — каза той, след като се поколеба за миг.

— Бяхте ли го заключили? — поинтересувах се аз.

Долната му устна потрепери, а в очите му бликнаха сълзи.

— Оставих го на масата. Мислех, че снимките ще започнат всеки момент.

— Възможно ли е някой да е дошъл тук и да е пипал пистолета?

— Огледайте това място — кимна той. — Казват му оръжейна, но няма нито стени, нито врата, отворено е отвсякъде и е на шест-седем метра от масата с реквизита. Всеки може да дойде насам и да пипа всичко, но аз седях точно… — започна той и внезапно замлъкна, осъзнал нещо.

— Имало ли е момент, в който пистолетът не е бил пред погледа ви?

— За две-три, най-много пет минути, може би… — колебливо каза той.

— Колко време би отнело да се смени пълнителят?

— Пет секунди. Но кой и защо ще иска да го прави?

— Да речем, че някой е решил да го направи. Как би могъл предварително да знае кой е точният пълнител? Този, който би паснал на пистолета, който сте използвали?