Шумът на времето [bg]

Е, той си спомняше как като малко момче стоеше гордо пред сградата на улица „Николаевская“ с червена панделка на ревера; как по-късно бързаше с група съученици към Финландската гара, за да приветства завръщането на Ленин в Русия. Най-ранните му композиции, предхождащи официалния Опус 1, бяха „Погребален марш за жертвите на Революцията“ и „Химн на свободата“.

Но прекрачеше ли малко по-нататък, фактите вече не бяха факти, а само твърдения, подлежащи на всевъзможни тълкувания. Например че бе учил заедно с децата на Керенски и Троцки - някога основание за гордост, после въпрос на интереси, а сега може би повод за тих срам. Например че вуйчо му Максим Лаврентиевич

Кострикин - стар болшевик, заточен в Сибир за участието си в революцията от 1905 г. - пръв насърчи революционните симпатии на своя племенник. Но старите болшевики, някогашна гордост и благословия, в днешно време се оказваха най-често проклятие.

Не влезе в Партията и никога нямаше да го направи. Просто не можеше да членува в партия, която убива.

Но като „безпартиен болшевик“ бе позволил да го представят за неин твърд поддръжник. Пишеше музика за филми, балети и оратории, които възпяваха Революцията и всички нейни дела. Неговата Втора симфония беше кантата, прославяща десетата годишнина от Революцията, в която той включи някакви отвратителни стихове на Александър Безименски. Беше писал мелодии, възпяващи колективизацията и разобличаващи саботажа в индустрията. Неговата музика към филма „Насрещен план“ - за група фабрични работници, които спонтанно създават схема за стимулиране на производството - спечели огромен успех. И до днес „Песен за насрещния план“ се подсвиркваше и тананикаше в цялата страна. В момента - а може би завинаги и със сигурност докогато бъде необходимо - работеше над симфония, посветена на паметта на Ленин.

Едва ли нещо от всичко това би убедило заместника на Закревски. Дали някаква част от него вярваше в комунизма? Разбира се, ако алтернативата бе фашизъм. Но той не вярваше в утопии, в усъвършенстването на човечеството, в инженерството на човешката душа. След петте години Нова икономическа политика на Ленин той бе писал на свой приятел, че „Земният рай ще дойде след 200 000 000 000 години“. Но сега си мислеше, че може да е бил твърде оптимистичен. Теориите бяха ясни, убедителни и разбираеми. Животът беше объркан и пълен с безсмислици. Той бе приложил на практика теорията за свободната любов първо с Таня, а след това с Нита. Всъщност и с двете едновременно; те се бяха препокрили в сърцето му и понякога все още се препокриваха. Бавно и мъчително дойде прозрението, че теорията за любовта не съвпада е реалността на живота. Все едно да вярваш, че си способен да напишеш симфония само защото някога си прочел учебник по композиране. И отгоре на всичко самият той беше мекушав и нерешителен - е изключение на редките случаи, когато бе твърд и решителен.