Дрога [bg]

— Аз съм Джордж Келвин Вашингтон. Седни, ако обичаш.

Кларк се огледа за място за сядане. Имаше стол, но той беше затрупан с ръкописи и списания.

— Просто ги махни тия боклуци — каза доктор Вашингтон. — Бездруго не са важни. Настани се удобно.

После седна зад купчините на бюрото, разчисти нещо като пролука, така че да вижда Кларк, и каза:

— Дошъл си за работата.

— Да, аз…

— Добре, добре. Изглеждаш умен млад човек. Не съм изненадан, че интересът ти към „Адванс Инкорпорейтед“ се е пробудил.

— Да, това…

— Няма съмнение, че работата при нас ще ти се стори интересна и ще те амбицира. Действаме на предните линии в няколко изследователски области. На самия фронт.

— Виждам — каза Кларк, но не виждаше.

— Ако съм разбрал правилно — каза Вашингтон, забил поглед в бюрото, — си се занимавал с фармакология.

— Да — каза Кларк. Питаше се откъде знае Вашингтон. Питаше се какво гледа там, на бюрото си.

— Апликацията ти за работа — добави Вашингтон — е в ред. Достатъчно подробна. Излишно е да казвам, че най-силно ни интересува опитът ти в областта на клиничните изпитания на медикаменти в националните институти. Занимавал си се с това вместо военна служба, нали?

— Да.

— Добре. Отлично. И имаш известен опит с клинично тестване на медикаменти върху хора?

— Ограничен.

— М-м-м. Колко ограничен?

— Ами, проведохме няколко изследвания с експериментални препарати против рак…

— Да, да, тук е записано — каза Вашингтон и посочи листа. — Препарати против рак с наименования JJ-4225 и AL-19. Контролирани слепи клинични изпитания с участието на четирийсет и на шейсет и девет души. Така ли е?

— Да. — Кларк се намръщи. Не беше попълвал никаква апликация. Определено никога не бе записвал каквото и да било…

— Добре, това е чудесно — продължи Вашингтон.

— Много добре. Несъмнено искаш да знаеш каква ще е работата ти тук, ако решиш да се присъединиш към нашия екип.

— Наистина бих искал.

— Ще ме разбереш, ако не съм съвсем конкретен — продължи доктор Вашингтон и се почеса по носа.

— Ние не сме секретна организация, но се налага да сме внимателни.

— Работите ли по много правителствени задания?

— За бога, не! Не работим по никакви правителствени задания. Някога се занимавахме с това, но този етап отмина. Изцяло. — Доктор Вашингтон въздъхна. — Работата ти ще бъде свързана с взаимодействието на системите в организма с химически съединения, които въздействат върху голям брой физиологически системи. В повечето случаи една от тези системи е нервната, но това няма да е така винаги.

— Значи става дума за изпитания на лекарства?

— Така да се каже, да.

— Не съм сигурен, че разбирам.

— Добре — каза Вашингтон. — Да вземем моята работа. Аз самият съм биофизик. Работя по стереохимичните взаимодействия на алостеричните ензими. Предизвикателството е сериозно.