Дрога [bg]

Седна в апартамента си и се замисли над случилото се с него. Реши, че всичко това е много странно и много неясно. Разбира се, би могъл да звъни по телефона още. Би могъл да се свърже с другите лекари на Шарън Уайлдър, с Джордж К. Вашингтон, който и да беше той. Имаше обаче особеното чувство, че от това не би произлязло нищо, а междувременно трябваше да планира пътуването си до Мексико. Тъкмо се канеше да се обади на туристическата агенция, когато телефонът иззвъня.

Беше Хари, стажантът.

— Слушай, Родж, реших, че трябва да знаеш. Току-що се обади Андрюс, шефът по медицинските дейности. Искаше да му кажа за пациентите със синя урина.

— Така ли?

— Да. Казах му за двата случая, които имаше ти, и му ги описах.

— И?

— Благодари ми и затвори.

— Без обяснение?

— Без обяснение. Но няма да се изненадам, ако ти се обади.

— Добре — отвърна Кларк. — Благодаря.

Почти веднага щом затвори телефонът иззвъня пак.

— Доктор Кларк.

— Кларк, обажда се Джордж Андрюс.

— Здравейте, доктор Андрюс.

— Кларк, обаждам се във връзка с пациенти, които си преглеждал. Член на Ангелите на ада, на име Артър Луис, по прякор Малкия Исус и…

— Шарън Уайлдър.

— Да. Точно така… — Андрюс сякаш се изненада. — Как се сети?

— Двамата бяха с еднакви симптоми.

— Точно за това исках да поговорим. Както разбрах, били са докарани в кома, без следи от травми, никакви кардиологични или респираторни аномалии и никакви последващи реакции, след като са се съвзели. Така ли е?

— Да, доктор Андрюс.

— И двамата са уринирали синьо?

— Да, доктор Андрюс.

— Причината да се интересувам е, че ми се обади Мърдок от болница „Сан Франциско Дженерал“. Те често си имат работа с наркомани от Бъркли и откачалки от Хашбъри[2]. Вчера при тях са постъпили петима пациенти в кома, след полицейска акция. Колегите не знаели какво да правят с тях, затова изчакали и всички дошли на себе си. Урината на всички е била синя. Мърдок питаше дали и ние не сме имали пациенти с подобни симптоми.

Кларк се намръщи.