![Мистерия в “Елингам” [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/8/misteriya-v-elingam-bg-download.jpg)
Мистерия в “Елингам” [bg]
- Автор: Джонсон Морин
- Серия: Искрено коварен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-308-0
- Переводчик: Стефан Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мистерия в “Елингам” [bg]». Краткое содержание книги:
— Осъзнавате, че има опасност да ви отвлекат. Може би точно вие им трябвате!
— Тогава ще ме получат.
— А после какво? — попита Робърт. — Това е лудост! Нуждаем се от помощ.
В този ключов момент Алберт Елингам се поколеба.
— Марш — каза. — Обади му се вкъщи. Не му казвай какво се е случило. Просто го извикай тук под някакъв предлог. Никой друг не искам, ясно? Никой друг, освен Марш.
Робърт кимна. Алберт Елингам взе лампата и излезе в планинската мъгла, преметнал на рамо торбата с парите. Преодоля петдесетте метра до езерото и стъпи на малкия дървен пристан. Хвърли парите в една от гребните лодки, която бе обърната с носа към къщата, после внимателно седна на пейката и остави фенера до себе си. Докато изтласкваше лодката от брега с помощта на греблото, цялото му тяло трепереше. Въпреки това му отне минута-две да стигне до островчето и да метне въжето около стълба за акостиране.
— Тук съм — викна той в мрака.
Срещу него светна фенерче, което го заслепи за секунда.
— Слизай! — заповяда човекът. — Давай парите!
— Жена ми и дъщеря ми… те къде са?
— Престани да дрънкаш!
Елингам метна торбата. Тя падна край ивицата трева до купола. Слезе неуверено от лодката, защото не виждаше почти нищо.
Онзи светеше право в очите на Елингам, принуждавайки го да държи главата си наведена. Бизнесменът все пак успя да се добере до брега.
— Отваряй вратата! — заповяда непознатият.
Елингам извади ключове от джоба си и отвори вратата, която се намираше отстрани на купола. Този купол бе мястото му за мислене — неговият остров на спокойствие. Непознатият го бутна силно, принуждавайки го да влезе вътре.
— Пусни парите в отвора!
Престъпникът бе сложил шал на лицето си, така че гласът му звучеше глухо. Имаше акцент, акцент, който се опитваше да прикрие, изговаряйки думите по странен начин. Заслепен от светлината, Елингам заопипва пода, търсеше капака. Когато го намери, го вдигна и пусна торбата в дупката. При падането си тя събори от рафта няколко бутилки, които се разбиха на пода. Извърна се към непознатия, но той тикна фенерчето право в лицето му, заслепявайки го отново.
Елингам се колебаеше. Дали да не се нахвърли върху подлеца? После да заблъска главата му в каменния под и при всеки удар да го пита къде са жена му и дъщеря му? Страхът и гневът се бореха помежду си. Но Елингам имаше опит и знаеше, че с подобни импулсивни действия не се стига далече.
— Давам ти всичко, което бе в сейфа. С две хиляди по-малко, но други пари няма. Ако разполагах с повече време… щеше да получиш цялата сума. Каквото поискаш.
Тогава нещо се стовари върху главата му и настана непрогледен мрак.
4
След като направи такова огромно впечатление на Хейес Мейджър, Стиви закрачи напред-назад из стаята, обмисляйки стратегията си за запознаване. Повече увереност. От това се нуждаеше. Когато постъпеше на работа във ФБР, щеше да се налага да посещава разни хора, да се ръкува с тях, да ги гледа право в очите и да им задава въпроси. А Хейес току-що я бе изненадал.
Следващият й шанс вече бе налице, точно пред вратата; един момичешки крак подритваше кош за пране, пълен със скицници, моливи, пастели и бои. Момичето прекрачи прага.
Носеше избеляла жълта фланелка с името на някакъв автомобилен сервиз и стара тъмносиня пола с червени вътрешни плисета. Краката му бяха покрити със синини и драскотини — наранявания, каквито получава човек, който се катери по дървета например. На стъпалата му се мъдреха протъркани червени пантофки, чиито каишки бяха пристегнати с безопасни игли. Най-впечатляваща обаче бе косата му — сплъстена, вързана на малки плитчици с помощта на нещица, които подозрително приличаха на бебешки чорапи. По лявата му ръка се бе проточила татуировка — някакъв неразбираем надпис. Дясната бе покрита с бележки и скици, направени с химикалки с различни цветове.
— Тук е топло като в кучи гъз — обяви момичето. — Направо може да се разтопи човек. Кога, по дяволите, ще монтират климатици?
Стиви пристъпи напред и понечи да подаде ръката си за ръкостискане, но се отказа и просто се облегна небрежно на един от столовете.
— Аз съм Стиви. Стиви Бел.
— Как си? Аз съм Ели.
В списъка с учениците нямаше Ели, но имаше Елимънт Уокър. А девойката определено приличаше на Елимънт. Ели, или Елимънт, срита един кашон, който съдържаше шалчета с пера, укулеле, бомбе и торбички с използвани гримове. Лъскав прах се посипа по пода.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Стиви.
Ели сви рамене, но като че ли остана доволна от предложението. Вещите на Ели бяха доста по-овехтели от тези на Хейес и Стиви — два стари кашона, голяма брезентова торба, златиста раница и черен чувал за дрехи. Не им отне много време да вкарат тези неща в „Минерва 3“, която бе до банята.