Пророчеството

— Нали каза, че ще отседнем тук през нощта?

— Положението се промени. Ела, момче. Време е да тръгваме.

Конят беше много уморен и се движеше бавно по стръмния хълм на излизане от Горен Гралт. Слънцето клонеше към залез.

— Защо не ми позволи да задържа петачето на ангараките? — упорито продължи с въпросите си Гарион. Тази загадка все още го озадачаваше.

— На този свят има много неща, които изглеждат по един начин, а всъщност представляват нещо съвсем друго — каза Улф някак мрачно. — Нямам доверие в ангараките, а в мургите още по-малко. Смятам, че ще е добре, ако никога не притежаваш предмет с образа на Торак.

— Но войната между запада и ангараките е завършила преди повече от петстотин години — възрази Гарион. — Всички казват така.

— Не всички — отвърна Улф. — Сега вземи оная дреха от дъното на каруцата и се завий. Леля ти никога няма да ми прости, ако простинеш.

— Добре, щом искаш — каза Гарион. — Но въобще не ми е студено и никак не ми се спи. Ще ти правя компания, докато пътуваме.

— Това е добра разтуха, момче — рече Улф.

— Господин Улф — подхвана Гарион след известно време, — ти познаваше ли баща ми и майка ми?

— Да — тихо отговори Улф.

— Баща ми също е мъртъв, нали?

— Боя се, че е така.

Гарион въздъхна дълбоко.

— Така си и мислех. Щеше ми се да ги познавам. Леля Поул казва, че съм бил бебе, когато… — Момчето не можа да продължи. — Опитвал съм се да си спомня майка си, но не мога.

— Ти беше много малък — отвърна Улф.

— Какви бяха те? — попита Гарион.

Улф почеса брадата си и каза:

— Обикновени хора. Толкова обикновени, че никой не би погледнал към нито един от тях втори път.

Гарион се обиди от този отговор и възрази:

— Леля Поул казва, че майка ми била много красива.

— Беше.

— Тогава защо казваш, че е била обикновена?

— Тя не беше изтъкната или важна личност — отговори Улф. — Баща ти също. Всеки, който ги видеше, оставаше с впечатлението, че са прости селски хора — млад мъж с младата си съпруга и тяхното бебе — ето какво виждаха всички. Или поне се предполага, че са виждали това.

— Не разбирам.

— Много е сложно.

— Какъв беше моят баща?

— Среден на ръст — каза Улф. — С тъмна коса. Много сериозен млад човек. Аз го харесвах.

— Той обичаше ли майка ми?

— Повече от всичко на света.

— А мен?

— Естествено.

— И къде живеехме?

— В едно село — отвърна Улф. — Съвсем малко селце близо до планините, далеч от главните пътища. Имахте къщичка в края на селото. Малка, но здрава постройка. Баща ти сам я направи — той беше каменар. От време на време спирах при вас, когато се озовавах в тази област. — Гласът на стареца монотонно продължи да ниже думите, описвайки селото, къщата и двамата млади, живели в нея с детето си. Гарион слушаше и дори не усети кога е заспал.