Пророчеството

— Знаеш какво имам предвид.

— Животът не е много по-различен — отвърна Улф. — Всички ние живеем дотогава, докогато от нас има нужда. Просто се е случило така, че онова, което трябва да извърша аз, отнема повече време. — Той рязко се изправи и отбеляза: — Разговорът пое в мрачна посока.

— Онова, което вършим сега, е много важно, нали, дядо? — попита Гарион.

— Най-важното на света — потвърди Улф.

— Боя се, че няма да успея да помогна много — каза Гарион.

Улф за миг го погледна сериозно, после сложи ръка на раменете му и каза:

— Ще бъдеш доста изненадан преди всичко това да свърши, Гарион.

После се обърнаха и загледаха заснежения бряг на Черек, който се плъзгаше от дясната им страна. Моряците гребяха на юг, към далечния Камаар.