Вечерните новини

Партридж също укроти гласа си в тон с нейния.

— Главно статистически данни. Знам, че те са у някого, че се правят наблюдения и резултатите се регистрират някъде.

Джесика тръсна назад кестенявата си коса с жест, който впоследствие той щеше да обикне.

— Познавате ли Рекс Толбът?

— Да. — Толбът беше младият вицеконсул в американското посолство на улица Тонг Нут, няколко преки по-нататък.

— Попитайте го за доклада „Нострадамус“.

Колкото и да беше сериозен, Партридж не можа да сдържи усмивката си при мисълта какъв ли мозък е измислил подобно наименование.

— Няма нужда да казвате на Рекс, че аз съм ви изпратила — продължи Джесика. — Можете да му намекнете, че просто знаете…

— …малко повече, отколкото той предполага. Стар журналистически трик.

— Какъвто приложихте и към мен, нали?

— Почти — призна той с усмивка.

— Разбрах го веднага, но не исках да ви разочаровам.

— Не сте чак толкова безсърдечна, колкото ви мислех. Какво ще кажете да продължим разискването на тази тема по време на вечеря.

За своя собствена изненада Джесика прие.

По-късно те установиха, че им е много приятно да са в компанията един на друг, и тази първа среща бе последвана от други. Но удивително дълго време те не станаха по-близки, което Джесика със своята прямота и безцеремонност постави като условие още в началото.

— Искам да знаеш, че независимо какво става наоколо, аз лично не търся мъже за леглото. За да легна с някого, то трябва да е нещо много особено и да има голямо значение за мен и за другия човек. Та да не кажеш после, че не съм те предупредила.

Но както можеше да се очаква, в един момент желанието завладя и двамата. Бяха вечеряли в ресторанта на „Каравел“, където бе отседнал Партридж. След това в градината на хотела — оазис на спокойствието сред кипежа в Сайгон — той понечи да прегърне Джесика и тя жадно се притисна към него. На целувката му отвърна пламенно и през тънката й рокля той почувства възбудата на тялото й. Години по-късно Партридж щеше да си спомня този момент като един от редките вълшебни мигове, когато всякакви грижи и проблеми, Виетнам, уродливата война и несигурното бъдеще изглеждаха много далеч, а единствено важно бе настоящето и те двамата.

— Да отидем ли в стаята ми? — попита той нежно.

Джесика изрази съгласието си с мълчаливо кимване.

Горе в стаята, озарявана само от външната светлина, те все още бяха плътно прегърнати, докато той я събличаше, а тя му помагаше, щом някъде пръстите му се окажеха несръчни.

Като проникваше в нея, я чу да му казва: „О, толкова те обичам!“

Много след това той все не можеше да си спомни дали й каза, че също я обича истински; знаеше само, че това бе така и винаги щеше да бъде.

Партридж бе дълбоко развълнуван и от откритието, че Джесика бе девствена. Срещаха се, любеха се и изпитваха от физическата си близост същия възторг, който им носеше и общуването по всякакви други причини.