Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
И сега, след толкова много години, още си спомняше разговора с Партридж, в който той му бе казал: „Кроф, никога няма да можеше да разбереш тази война, ако посещаваш само «сайгонското кабаре» и висиш пред «Каравел».“ Първото име журналистите бяха дали на военните пресконференции, а с второто наричаха хотела, прославил се като любимо място за запой на чуждестранни кореспонденти, високопоставени военни и служители на американското посолство. „Ако имаш предвид рисковете — му бе отвърнал Слоун троснато, — аз съм готов да поема не по-малко от теб.“
„Не говоря за рисковете. Ние всички се излагаме на рискове. Имам предвид задълбоченото анализиране на онова, което става наоколо. Искам да проникна дълбоко в тази страна и да я разбера. Не желая през цялото време да съм обвързан с военните, да следя само развоя на военните действия и да предавам съобщения единствено за сраженията, както се очаква от нас. Това е най-лесното. А като отразявам военни действия, искам да съм на предните линии, за да проверявам дали всичко става точно така, както твърди информационната служба.“
„Но в такъв случай ще трябва да отсъстваш с дни, ако не и седмици.“
Партридж изглеждаше развеселен.
„Сигурен бях, че ще включиш веднага. Несъмнено разбираш още и че начинът, по който смятам да работя, ще ти осигурява възможност да се появяваш на телевизионния екран всяка вечер.“
Слоун се почувства неловко, че така бързо отгатнаха мислите му, но в края на краищата нещата се развиха точно по този начин. Никой не можеше да упрекне Слоун, че не се е старал като кореспондент във Виетнам, нито че е избягвал рисковете. Случваше се да отиде и в зоните, където действаха силите на Виетконг, понякога попадаше и сред сражения, а в опасни моменти се питаше с основателен страх дали ще се измъкне жив оттам. Оказваше се, че все някак си успява, при това за не повече от двайсет и четири часа. Връщаше се винаги с много драматичен филмов материал от полесражението и с трогателни репортажи за доблестни млади американски войници — точно каквото очакваха в Ню Йорк.
Умело следвайки предварително начертания си план, Слоун не се излагаше на твърде големи опасности и почти винаги се намираше в Сайгон, когато имаше военни и дипломатически пресконференции, а именно тук се узнаваха новините. Едва много по-късно щеше да стане ясно колко повърхностно е отразявал Слоун събитията във Виетнам и как телевизията е давала предимство на драматичния видеоматериал, оставяйки задълбочения анализ и дори истината на втори и трети план. Но докато това не си пролича, за Крофърд Слоун то нямаше никакво значение.
Цялостният му замисъл се осъществи. Пред камерата, а още повече на фона на виетнамските събития той винаги имаше обаяние. Стана любимец на редакторите на информационните емисии в Ню Йорк и често се явяваше вечер в новините, понякога три-четири пъти седмично, което беше най-сигурният начин за един кореспондент да спечели авторитет, и то не само сред публиката, а и пред онези в управата на Си Би Ей, които взимат решенията.
За разлика от него Хари Партридж продължи да следва собствената си съвсем различна стратегия. Издирваше сложни проблеми, които изискваха по-дълго търсене на факти и го отвеждаха заедно с оператора до най-отдалечените кътчета на Виетнам. Запозна се с военната тактика и на американците, и на Виетконг и разбра защо и двете страни имат провали. Проучи какъв е балансът на силите, обикаляше фронтовите райони да събира сведения от първа ръка за ефективността на нападенията по суша и по въздуха, за дадените жертви и за дислокацията на силите. Някои от сведенията му противоречаха на официалните военни съобщения от Сайгон, но други ги потвърждаваха, а с опитите си да дават независима паралелна информация Партридж и неколцина като него се откроиха от останалите чуждестранни кореспонденти във Виетнам. Хари Партридж бе този, който съобщи още тогава, че американските войски при Тет бележат по-големи успехи, отколкото им се признават, както и че противникът не е чак толкова силен и че не всичките му офанзиви са успешни. Отначало някои редактори в Ню Йорк се съмняваха в тези съобщения и не бързаха да ги пускат. Но след като ги проверяваха и се убеждаваха наново и наново в абсолютната точност на Партридж, излъчваха почти всичко, изпратено от него.