Нежно изкушение (Дива любов)

— Ще намина отново след няколко дни, Кейт, но ако имаш нужда от мен по-рано, изпрати да ме повикат.

Кейт? Той вече я наричаше Кейт? Но какво ме интересува това, каза си Робин. Дан беше привлекателен мъж без ангажименти, а Кейт — достатъчно възрастна, за да избира сама приятелите си.

— Благодаря ти, Дан, чувствам се много по-сигурна, след като ти ще се грижиш за татко.

Дан? Как може Кейт да го нарича Дан, след като се познават само от няколко часа? По дяволите, какво става с мен? Нима ми влиза в работата, че Кейт и Дан вече си говорят на „ти“, макар че току-що са се запознали?

— Какво искаше татко? — попита Кейт, след като Дан си тръгна.

— Не ми стана много ясно — замислено отговори Робин. — Не можахме да завършим разговора. Той се умори и аз тихичко излязох.

— И по-добре — каза Кейт. — Дан ме предупреди, че татко не бива да се вълнува. Ако отсега нататък възникне някакъв проблем във връзка с фермата, първо го казвай на мен, а аз ще решавам дали да го занимавам с него или не.

— Защо не се обърнеш за помощ към Деър, Кейт? Сигурен съм, че няма да ти откаже, ако го помолиш.

— Да не искаш да кажеш, че сама не мога да се справя? — сряза го ядосано Кейт. — И колко пъти трябва да ти повтарям, че името ми е Катрин? А ти би трябвало да ме наричаш мис Маккензи.

— Ще те наричам както си искам, по дяволите — разпалено обяви Робин. — Писна ми от високомерното ти отношение към мен. Съвсем скоро ще бъда толкова свободен, колкото си и ти и ще притежавам собствена ферма.

— Но винаги ще си останеш бивш затворник — отвърна му със същия тон Кейт. Тя знаеше, че казаното от нея е прекалено жестоко, но просто не можеше да се въздържи.

Наистина успя да го нарани.

Може би беше така безмилостна, защото баща й умираше и тя щеше да остане сама. Или защото й се искаше да излее цялата си мъка пред Робин, но гордостта не й позволяваше да го направи.

Робин се вцепени, изумен от жестоката й обида, но в същото време осъзна защо го бе направила. Никой не би трябвало да е сам, когато преживява такава тежка мъка. Знаеше го добре, защото и той бе имал такива моменти в живота си, когато страшно бе искал да сподели мъката си с някого, но е бил сам.

— Кейт — започна нежно той като се мъчеше да забрави обидата, — няма нищо лошо в това, ако някой ти предложи помощ. Има моменти, в които дори и силните се нуждаят от това.

— Аз… нямам нужда… от никого — опита се да упорства Кейт. Но думите с мъка излизаха от устата й, а гърлото й се бе свило от болка. Тя се обърна с гръб към него, за да не види сълзите, които напираха в очите й.

— Кейт — Робин се приближи, хвана раменете й и я обърна с лице към себе си. Нежно я погали по бузата и избърса сълзата й. След това повдигна брадичката й и очите й срещнаха неговите. — Поплачи си, в това няма нищо лошо.

Тя се отдръпна рязко от него.

— Ах ти, малка глупачке, защо не искаш да приемеш съчувствието, когато някой ти го предлага?

— Нямам нужда от твоето съчувствие.

— Е, може би нямаш. Може би всъщност се нуждаеш от нещо друго. Нещо, което да отвлече мислите ти от болестта на баща ти.