Гарион

— Пожар?

— Така или иначе оставяте всичко тук, Дарион. Но от това може да се извлече полза. Една горяща къща предизвиква паника и събира тълпи от зяпачи. Това може да обърка мургоса достатъчно, за да спечелим преднина.

— Всичките ми неща са тук! — възпротиви се Селана. — Мебелите ми, постелките ми, моите дрехи.

— Ето защо е крайно подходящо да напуснем града бързо, без да взимаме нищо, скъпо дете — казах й весело. — Ще си накупиш нови неща там, където отиваме. Ще ти взема каквото си пожелаеш, щом стигнем Коту. Честно казано, бих подпалил целия град, ако това ще ни помогне да избягаме от този мургос.

— Мисля, че от това няма да има полза, Древни — каза колебливо Дарион. — В Султурн ме познават много добре, а все някой ще види, че напускаме града.

— Ще ви скрия в задната част на колата — казах му. — Всичко, което ще видят хората, е един веселяк в раздрънкана каручка.

— Дали ще успеем?

— Поне досега винаги се е получавало. Ще доведа коня си, докато вие привършвате с багажа.

Спуснах се по стълбите и се насочих към хана. Преди да вляза в конюшнята, спрях да надзърна в общото помещение. Моят мургос беше още тук, а подпийналият сендар продължаваше да му говори. Явно мургосът нямаше намерение да се възползва от получената информация поне до сутринта. Нещата се нареждаха от добре към по-добре.

Поулгара беше усъвършенствала моя план докато отсъствах. Беше се справила блестящо. А след като аз не намирах кусури, то този мургос или Гролим3, или който там беше — със сигурност нямаше и представа какво му се готви.

Три човешки скелета бяха струпани до единия от прозорците.

— Добро хрумване — поздравих я аз.

— Още малко да оплетем твоя мургос, татко. Ако повярва, че Дарион, аз и Селана сме загинали в пламъците, няма да ни преследва.

— Убеден съм, че Ктучик ще бъде очарован от новината. Поне докато не прочете отново пророчествата. Тогава ще обеси мургоса с главата надолу.

— Какъв ужас!

Настаних тримата в задната част на колата, покрих ги с няколко одеала и подкарах по пустите улици. Изчаках да стигнем почти до северната порта и чак тогава подпалих работилницата на Дарион. Не предизвиках голям пожар, а само няколко пламъчета в задната част на къщата. В работилницата имаше купчини дъски, оставени да съхнат, а ъглите бяха затрупани със стърготини. Така че пламъчетата ще имат много работа. Ще мине време, преди да се превърнат в унищожителен пожар.

Портите на Султрун не се охраняваха. Сендарите бяха доста небрежни относно мерките за сигурност. Това обаче ни помогна да заминем незабелязано. Бяхме вече далеч от града, по пътя към езерото Медалия, когато огнен стълб, изригнал в небето, показа, че моите пламъчета са си свършили работата.

Както споменах, беше средата на есента. Карах каручката на север към Медалия в студената и бурна нощ. Отвъд езерото беше Дарин, откъдето можехме да вземем кораб за Коту в Драсния.

(Още веднъж ще повторя нещо специално за теб, Гарион. Помниш ли нощта, в която напуснахме фермата на Фалдор? С изключение на ряпата, това пътуване не се различаваше особено от нашето. Тогава ни бяха нужни две седмици, за да се доберем до Дарин, защото страняхме от главните пътища, пък и защото не бързах особено. Бях научил това от Учителя. Ако не искаш да предизвикваш подозрения, не прави резки движения. Той много често прибягваше до това прикритие и едва ли някой го е запомнил за повече от десетина минути след отминаването му.)